Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Хората ще излязат с пръчките и камъните по улиците пред Народното събрание, каза Христо Мутафчиев
  • Новини

Хората ще излязат с пръчките и камъните по улиците пред Народното събрание, каза Христо Мутафчиев

Иван Димитров Пешев октомври 20, 2022
hroasprasruasckhi.jpg

– Г-н Мутафчиев, и вие станахте част от заседанието на парламента, след като най-възрастният депутат – в лицето на Вежди Рашидов, каза ,че сте му пратил гневен sms? Какво ви накара…

– Вижте, въпросът е да не проявяваме нетърпимост. Виждаме едно Народно събрание, за което и аз съм гласувал, в крайна сметка, за което и аз съм виновен…

Но ние виждаме поведението на едни хора, които явно не си дават сметка, че хората са ги изпратили там да проведат политики за по-добро управление на държавата. А те се държат сякаш са изпратени там, за да ги дават по телевизията. Нарастващото неодобрение е към всички в парламента.

– Има ли театрално представление, което да продължава 6 часа, и да държи интереса на хората непрекъснато…

Не изпускай тези оферти:

– Имало е на времето. В Русия още се играят такива представления, които са дълги по 3-4 часа, но там е друго. Представленията имат 2, 3 и повече антракта. Но там хората са облечени елегантно – с вечерни рокли и смокинги, пият шампанско и ядат хайвер. А това, което наблюдаваме у нас, нашите се събират по парламентарните стаи, за да се опитват да се договарят помежду си. Това не е хубаво.

– Защо очакванията на хората се разминават толкова много с поведението на политиците в парламента?

– Това е така, защото хората не познават отделните политически личности. Защото аз съм категорично за мажоритарни избори, където се избират личности, които да влязат в парламентарната зала, а не партии.

Когато започнат българите да гласуват за личности, тогава ще имаме в парламента хора, които могат да управляват държавата. Докато гласуваме за партии, ние не знаем какви личности, какви хора, дали въобще са личности, влизат в парламента.

И сега ние ги виждаме от телевизора, ние биваме учудени и изненадани защо не могат да се разберат. На хората вече им писва да слушат глупости и наистина ще излязат с пръчките и камъните по улиците пред Народното събрание. Най-вероятно точно тогава политиците ще се съберат и ще кажат: „Дайте, за да не ни бият, да се разберем, да стигнем до някакъв сговор!“

– Това изглежда доста тъжно…

– Не е тъжно, тъпо е.

Пред ФАКТИ говори актьорът Христо Мутафчиев.

Още политика:

Асен Василев предложи изход от кризата:

Единственият начин е да започнем да си говорим пред очите на целия български народ, за да няма нищо скрито-покрито. Това каза пред журналисти в парламента съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Асен Василев.

По-рано днес от ПП поканиха ръководствата на партиите в парламента на публични разговори в опит да се намери решение за избор на председател на Народното събрание.

На срещата обаче не дойде нито една политическа сила.

Явно трябва нов подход към ситуацията, добави той.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Скандално! Цветана Манева е ставала жертва на крадци цели 11 пъти
Next: Край! Лиз Тръс подаде оставка като премиер на Великобритания

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.