Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Хора от цяла България се стичат към къщата на Петър Дънов, никой не вярва, че…
  • Новини

Хора от цяла България се стичат към къщата на Петър Дънов, никой не вярва, че…

Иван Димитров Пешев април 9, 2024
vsdvdfvsdfbfgbgfnbdgng.png

Къщата на Петър Дънов на столичната ул. „Опълченска“ 66 прилича на строителна площадка, но това не спира поклонниците, пристигащи тук от близо и далеч. Някои от тях носили стари вестници с вестта, че най-после е стартирало възстановяването на музея, пише „Телеграф“.

Координатор на ремонта споделя, че хората идват да се уверят с очите си, че това наистина е факт. Имало и такива, които пристигали просто да постоят и помълчат на това свято място като в храм.

 

Една жена влязла и, плачейки, започнала да прегръща и целува дървените колони. После отишла в стаята на Учителя и се загледала през липсващия прозорец, взет за реставрация, сякаш е там, защото през него слънцето е гледал самият основател на Всемирното бяло братство в зората на XX век.

Гид

„Портиерът на Националния политехнически музей в съседство с добро чувство казва, че вече се е превърнал в гид. Защото постоянно идват хора и питат къде е къщата на Дънов.

Но нека, щом тя е обединител на българите, дано да станем и по-добри и държавата ни вече да тръгне по един по-добър път“, коментира адвокат Руска Дучева пред изданието.

Тя е ангажирана с възстановяването на музея от страна на общество „Бяло братство“. Разказа, че в момента тече усилен ремонт на покрива и зидовете, но и успоредна реставрация на мебели в къщата на Петър Дънов.

Снимки

„Идеята е да направим мястото максимално близко до историческите източници, които имаме като данни и снимки. Ето преди малко имах среща с архитект реставратор, който ще работи по възстановяване на четирите сламени стола, на които е седял Учителя и негови последователи. Имаме една табуретка като образец“, информира Дучева. Чешмата в двора, от която е пил българинът с последователи в цял свят, пък вече тече.

Съгласувано с Министерство на културата в момента върви сериозно кърпене на покрива, смяна на греди, поставяне на хидроизолация, укрепване на зидовете.

„Първоначалната ни идея бе да отремонтираме само покрива. Но се оказа, че конструкцията на къщата е много компрометирана. Затова първо трябва да бъдат укрепени стените и основите с модерни подходи и материали. Все пак градежът датира от 1882-1884 г.

Тогава са били други външните обстоятелства, докато сега шумовите вълни и вибрации от булеварда в близост са денонощни, което бавно руши тази светиня.

Реално всичко по нейното възраждане се прави успоредно, тъй като юли месец доста хора планират да дойдат тук – тогава ще честваме 160-годишнината от рождението на Петър Дънов“, обясни Дучева, която почти ежедневно е на обекта.

Лични вещи

Казва, че когато всичко стане готово от общество „Бяло братство“ ще предоставят част от личните вещи на Учителя, за да бъдат изложени за първи път за посетители. Артефакти на вожда Георги Димитров пък вероятно ще бъдат експонирани от Българския антифашистки съюз.

Дънов е живял в тази къща на квартира цели две десетилетия – от 1905 до 1926 година. Именно тук той започва с първите си беседи. Знае се, че е делил имота заедно с героя от Лайпцигския процес – Димитров.

Именно заради комунистическия вожд през 1972 г. цялата къща е обявена за паметник на културата с национално значение, но скоро след това постепенно е занемарена и стига почти до разруха.

На 30 март бе организиран благотворителен концерт. От събраните 3500 лева всичко отива за възстановяването на музея под формата на материали и надници на работниците, информира още Руска Дучева.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Температурите падат: Студен фронт преминава през страната
Next: След тежката загуба, Йорданка Христова взе важно решение

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.