Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Хора падат като домино! Трагедията в Сеул става все по-страшна, жертвите се множат главоломно
  • Новини

Хора падат като домино! Трагедията в Сеул става все по-страшна, жертвите се множат главоломно

Иван Димитров Пешев октомври 30, 2022
dodmdaidansdoasd.jpg

Броят на загиналите в южнокорейската столица Сеул, след като празнуващи Хелоуин млади хора попаднаха в капан в тясна уличка и бяха смазани от тълпата, се увеличи на 153 души. Сред тях има най-малко 22-ма чужденци от 13 държави, предаде Ройтерс.

Трагедията се разигра снощи в популярния квартал Итауон, къде има множество ресторанти и барове. Около 100 000 души се събраха по улиците в центъра на Суел за най-голямото парти шествие за Хелоуин на открито в Южна Корея без противоепидемични мерки.

По все още неясна причина тълпата се втурнала по тясна и стръмна улица близо до хотел „Хамилтън“ – едно от основните места за партита в Сеул. Оцелял разказа, че хората падали „като домино“, блъснати от други.

Сред жертвите има граждани на Китай, Иран, Русия, САЩ, Австралия, Узбекистан, Виетнам, Казахстан, Австрия, Шри Ланка, Тайланд, Норвегия и Франция, съобщи южнокорейската информационна агенция Йонхап. Според китайското посолство в Суел, най-малко четирима техни граждани са намерили смъртта си снощи.

Не изпускай тези оферти:

Президентът на Южна Корея Юн Сук-йол обяви за днес ден на национален траур, а световни лидери изказаха съболезнования за жертвите и изразиха съпричастност към близките им.

„От името на китайското правителство и народ бих искал да изразя дълбоки съболезнования за жертвите и искрено съчувствие на семействата им, както и на пострадалите“, заяви в писмо президентът на Китай Си Цзинпин.

Съболезнование и съпричастност изразиха също американският президент Джо Байдън и съпругата му, британският премиер Риши Сунак, норвежката министърка на външните работи Аникен Хюитфелд, канадският премиер Джъстин Трюдо, германският канцлер Олаф Шолц, руският президент Владимир Путин и много други ръководители.

Това е най-смъртоносният инцидент в историята на Южна Корея. През 2005 г. на поп концерт в град Сангджу в южната част на страната загинаха 11 души, а други около 60 бяха ранени.

Стотици падат и се задушават. Медици и минувачи са се притекли на хората, лежащи по земята, за да им правят изкуствено дишане. Оцелели разказват, че не са могли да си поемат дъх.

„Хората тръгваха наляво и надясно, а тези, които бяха по средата, бяха затиснати. Те нямаха начин да кажат нищо, не можеха да дишат“, каза очевидец.

Местна жителка сподели, че е била шокирана при вида на чувалите с трупове, наредени по улицата. Един от оцелелите разказа, че много хора са паднали и са се съборили един друг „като домино“, след като са били бутнати от други. Някои намирали спасение в това да се катерят по стените.

Сред загиналите има и непълнолетни без документи. 20 от загиналите са чуждестранни студенти.

В Сеул е и българската студентка Нона Кадиева, която е на обмен. По това време тя избира друг квартал, където да празнува, близо до университета.

„Това са най-големите празненства за Хелоуин на открито в страната от началото на пандемията. Беше сигурно, че там ще е много претъпкано. Случилото се е на открито, понеже няма пространство, много хора са се блъскали един друг, за да стигнат да баровете. Медицинските екипи трудно са стигнали до нуждаещите се. Главната възрастова група е между 20 и 30 годишни“, сподели Нона Кадиева.

През последните месеци правителството на Южна Корея облекчи ограниченията, въведени заради коронавируса. Властите коментираха, че не са очаквали да се съберат толкова хора, а разположените полицаи били колкото в предишни години.

„Това е град, в който живеят 10 милиона души. И това беше първото голямо отворено обществено пространство от епидемията. И хората мислеха, че могат да излязат“, коментира местен жител.

Президентът на Южна Корея Юн Сук-Йол обяви национален траур и заяви, че е било истинско нещастие подобно бедствие да се случи в сърцето на Сеул. Световни лидери поднесоха съболезнования и изразиха шок и тъга.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Гешев със сензационни нови разкрития за ареста на Борисов, КТБ, Васил Божков и Пеевски
Next: Разкритие: Руски наемници са натоварени да отстранят Иван Гешев

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.