Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Хора спят на улицата от страх да не се повтори труса
  • Новини

Хора спят на улицата от страх да не се повтори труса

Иван Димитров Пешев септември 10, 2023
gsfdfdhfdghfghfgh.png

София Ставроу живее в Агадир – град, разположен в югозападната част на Мароко. Като много жители на африканската страна и тя изживява ужаса от мощния трус, който връхлетя Мароко в петък вечерта.

Както съобщихме, по последни данни жертвите от земетресението в Мароко нараснаха до 1037, а над 1200 са ранени.

земетресения. Къщите имат огромни пукнатини по стените“, споделя София.

Хиляди хора избягаха от къщите и жилищните си сгради, след като Националният институт по геофизика на страната предупреди за вторични трусове.

„Много хора спаха навън. Това е ужасяващо. Иска ми се никой да не преживява това. Хората загубиха къщите си, семействата си, целия си живот. Най-страшно е в Маракеш. Там са загинали най-много хора и целият град е в руини. В Маракеш водата и електричеството спряха известно време след земетресението“, добавя още тя.

София ни изпрати и кадри, показващи хора, които спят от лявата и дясната страна на пътя.

 

Министерството на вътрешните работи на Мароко призова хората да запазят спокойствие и да избягват паникатa.

В реч, излъчена по държавните медии, Рашид Ал Халфи, генерален секретар на вътрешните работи в министерството, каза, че правителството вече е активирало всички налични ресурси за справяне с трагедията.

Според мароканските медии, това е сред най-мощните земетресения в кралството. На 24 февруари 2004 г. трус с магнитуд 6,3 беше регистриран на 400 километра североизточно от Рабат. Жертвите са 628. На 29 февруари 1960 г. Агадир е сринат от мощен трус, отнел живота на 12 хиляди души или една трета от населението на града.

Очаквайте подробности!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Изчезнаха майка и син, пристигнали в България. Няма ги от месеци
Next: Лечебна молитва за бързо възстановяване на здравето

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.