Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Христос Митев – мъжът, който в продължение на часове се гаврил и блудствал с майка на две деца
  • Новини

Христос Митев – мъжът, който в продължение на часове се гаврил и блудствал с майка на две деца

Иван Димитров Пешев май 14, 2022
mitthirsoto.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Районната прокуратура в Свиленград внесе в съда обвинителен акт срещу 22-годишния ром от Любимец Христос Митев за опит за изнасилване и блудство с 44-годишна жена, майка на две деца, с която се гаврил в продължение на 2 часа!

Тежкият инцидент разтресе Любимец в края на юни 2019-а. 22-годишният ром Христос Митев със сила отвлече и над два часа се гаври с красивата Н. Насилникът обаче бързо бе разкрит от полицията и арестуван. С прокурорско разпореждане той бе оставен зад решетките за 72 часа. Прокуратурата вече му е повдигнала две обвинения – опит за изнасилване и блудство. Ужасяващата история разказа stmost.info.

И по двете законът предвижда наказание от 2 до 8 години лишаване от свобода. Пред разследващите циганинът признал вината си. Пред „Старият мост“ Христос сподели, че искрено съжалява за извършеното. „Бяхме излезли на дискотека в Любимец и доста съм се напил. Чух, че откъм басейна идва музика и помислих, че има ромско събиране. Затова тръгнах натам. Не помня кое ме е накарало да дърпам жената, която е доста по-възрастна от мен и може да ми е майка. Дори не помня лицето й. Ако бях трезвен, никога нямаше да сторя това“, разказа Митев.

Гнусното деяние, което мнозина сравниха с холивудски филм на ужасите, се разиграло на 29 юни около полунощ. Тогава 44-годишната Н., която работи в НЧ „Братолюбие 1884“ в Любимец като организатор културно-масова дейност, празнувала юбилей на свой познат край басейн „Рай“ в Любимец. Излязла на входа до колата си, когато ромът изскочил изневиделица и ожесточено я задърпал. Въпреки че се съпротивлявах, започна да ме влачи по пътя и във високите треви край Марица, разказа пред наш екип Н. Крещях с все сила, но явно никой не ме чуваше заради музиката и започналата точно в този момент заря.

След като Н. се забавила доста време, съпругът й се притеснил, че с нея нещо се е случило. Нямало как да й се обади, тъй като не взела телефона си. Започнал да разпитва присъстващите дали не са я виждали, но напразно. Тогава се обадил на спешния телефон 112 за помощ, но оттам казали, че по закон трябвало да изминат 10 часа от изчезването, за да организират полицейска акция.

Разтревоженият съпруг се качил в автомобила си и тръгнал да обикаля наоколо. „Колата мина на 2 метра от нас, но извергът беше запушил устата ми и не можех да извикам. Разбрал, че вече ме търсят, нападателят започна да ме удря и заплашва, че ще ме убие“, разказа Н. Ромът се опитал да я завлече по-навътре в тревите, високи колкото човешки бой. Тя от своя страна се постарала да се придържа колкото се може по-близо до пътя, за да има повече шанс да я открият.

В крайна сметка я спасили обувките с токчета, които събула още в началото, за да се държи по-устойчиво. Намерил ги случайно фотографът на юбилейното парти, когато си тръгвал около 01:00 ч. през нощта. Той веднага се върнал и уведомил. Тогава за всички станало ясно, че с Н. се е случило нещо лошо. Лично кметът на Любимец Анастас Анастасов се обадил в полицията и започнало мащабно издирване. В акцията се включили десетки полицаи от Любимец и Свиленград.

Като чул, че търсят жертвата му, ромът станал още по-яростен. Натискал главата й в земята, удрял я, разкъсал роклята й. Може би това, че нападателят бил много пиян, спасило жената от сексуален акт. В един момент Н. се отскубнала и успяла да извика. Като чули писъците, ченгетата тръгнали към мястото, откъдето идвали. Безпомощната жена била намерена в тревите близо до ракиения казан. Ромът пък успял да избяга. Още на следващия ден бил издирен и арестуван.

Според Н. тя е станала случайна жертва. Мисля, че е дебнал някоя жена да остане сама, за да й налети, предполага потърпевшата. „Благодарна съм, че съм жива. В един момент реших, че това ще е краят ми. Добре че похитителят нямаше оръжие. Искам да благодаря на полицаите за бързата им реакция и адекватни действия“, сподели пред „Старият мост“ малко след зверството Н.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Прибирайте колите! Ето къде ще бие градушката в съботния ден
Next: Радостин Василев разкри кой министър пръв ще влезе в затвора

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.