Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цанов пусна скандални ЗАПИСИ, на които Алексей Петров го заплашва
  • Новини

Цанов пусна скандални ЗАПИСИ, на които Алексей Петров го заплашва

Иван Димитров Пешев септември 10, 2023
cassnsdhgdher.png

Ютюбърът Станислав Цанов разкри, че е бил заплашван лично от Алексей Петров. Причина за това е негово видео, в което хакер, който се назовава като Емил Кюлев, разказва как е изнудвал бизнесмена.

Петров се е обадил на влогърът малко след като видеото става вайръл в Youtube и решава да запише част от разговорите им, които не приключват с това единствено телефонно обаждане.

„Алексей Петров намира телефона ми и ми звъни буквално два часа, след като клипът е пуснат. Обажда се ядосан и сменя образи. Изключително интелигентен – веднъж ти говори като преподавател, веднъж като бизнесмен, като много загрижен за теб, но и веднъж като човек, с който не искаш да имаш проблеми. Десетина минути, след като ми се обажда, настоява по неговия начин клипът да изчезне.

Тогава реших да запиша разговора. Телефонът предупреждава кога разговорът започва да бъде записван и самият Алексей Разбра, че се води запис и тогава омекна“, разказва той.

„Записвате ли ме“, се чува как пита Петров.

Цанов отговаря: „Вече да. Вие в момента ме притеснявате. Вие в момента ме притискате“.

Алексей Петров казва на Цанов, че е съучастник и той е просто загрижен за него и се опитва да го предпази.

„Ако вие не спрете това или държавните институции не вземат мерки спрямо вас, това може да ескалира“, предупреждава той.

„Тези служби нашите да го търсят две години и да не могат да стигнат до един човек, извинявайте, ако би могъл да бъде хванат, а той може, то това ще бъде в резултат на този клип. Защото ако до момента за две години не са го хванали, най-вероятно още две няма да го хванат и ще продължи да изнудва и да източва данни, и без клипа на Станислав Цанов“, отвръща влогърът.

„Естествено, че грешите, разбира се. Аз затова се опитвам да ви помогна. Искам да ми повярвате, че се опитвам да ви помогна. Забърквате се в нещо много сериозно и се надявам, че би следвало да ви потърсят отговорност мигновено след това предаване. Вие решавате, че ще внасяте напрежение. Ако се разгледа сериозно, може да се каже, че участвате по непредпазливост.

Не си позволявайте повече такова нещо. Имам самочувствие, че съм добър експерт и ще ти ги обясня тези неща, ще ми платиш за това, разбира се, и ще ти отделя един час“, казва още Петров.

През юли месец 2022 година Цанов създава още едно видео, в което събира работата си за годината и на първо място слага именно материалът за Емил Кюлев. Тогава той твърди, че получава ново обаждане от Алексей Петров. Този път му звъни в приложение, което не се проследява и през номер на жена, с която е, съдейки по снимката й.

„Беше вечерта, беше употребил алкохол и не заплашваше, а по-скоро се хвалеше“, разказва Станислав Цанов. По думите му Алексей Петров е описвал как цялото киберпространство у нас е негово, както и че за него работят най-добрите експерти и отделно получава информация от службите.

„Не разбрах защо се хвали на ютюбър точно колко голям е. Подозирах, че е заради дамата до него, но не беше това. Септември месец разбрах, че лошо съм настъпил мотиката, дори без да подозирам.

Той е бил привикан да се срещне лично с Алексей Петров. Цанов решава, че е по-добре за него да отиде там, като отново е в готовност да запише разговора им.

„Сега това, което ние наблюдаваме, тъй като ти казах, че разполагаме със сериозни възможности, не го взимаш насериозно“, започва Алексей.

„Съвсем сериозно го взимам. Вие сте Алексей Петров, аз съм никой“, прекъсва го Цанов.

„Сега ще ме чуеш добре. Ти правиш едни чатове, ние имаме и видео материал, в който там си говорите с един младеж за машините за гласуване. Исках да те видя и приятелски да ти кажа да преосмислиш поведението си или начина си на комуникиране и може да се наложи да носиш отговорност. Разбираш ли? Тъй като това нещо аз го имам“, продължава Алексей. В този момент му е подал листа А4 формат с разпечатани чатове от „Месинджър“, „Инстаграм“ и „Вайбър“.

„Говорите за моята идея да бъдат тествани машините дали подлежат на хакване“, уточнява Цанов.

„А сега, още по-лошо, там загатваш, че може да се управлява държавата“, изтъква Алексей Петров.

„То е логично – ако управляваш избирателния процес, можеш да управляваш държавата. В моята книга, тестването е нещо добро“, посочва още ютюбърът.

„Значи след като Кюлев го срещна товарния влак, не е необходимо да… Понеже, нали сега това е кратка среща, по-нататък ако искаш ще ти дадем видео материал, чатове, за да си изясниш за какво става дума.

Имам чувството, че малко хвърчите във въздуха. Мислех да не си говоря с теб, но реших по този начин. Виж, тези хора около теб да се приземят, защото иначе ще ги преземиме, казвам ти го директно. Можеш да питаш Кюлев какво се е случило с хората около него и той ще ти разкаже. Аз те предупреждавам предварително“, заявява застрашително Петров.

Цанов апелира към Петров да не го обеднява с никой, тъй като той е самостоятелна единица, която няма никакви финансови интереси и не прибира пари за материалите си.

„Ако засегнеш интереса на организацията или хората свързани с мен, ще носиш отговорност. В какво се състои няма да я квалифицираме. Аз съм решил да постъпя коректно. Между другото, бях навиван в друга посока от моите колеги. Така че някой ден за това можеш да ме почерпиш“, казва още Петров и разговорът им приключва тук.

Цанов решава, че за собствената си безопасност е по-добре да не прави видео за машините за вота. Той сваля всички записи с Алексей Петров на флашка и ги дава на близки до него хора, които да ги пуснат, ако с него се случи нещо.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Катастрофа с автобус взе жертви, ранени са деца
Next: Изненада! Юксел Кадриев и Натали Трифонова влизат в Гласът на България

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.