Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Царево в шок – премиерът искал да види на Великден поражения върху църквата от земетресение
  • Новини

Царево в шок – премиерът искал да види на Великден поражения върху църквата от земетресение

Иван Димитров Пешев април 26, 2022
premreireiri.jpeg

Можете да споделите с приятели от тук:

От 10 години никой обаче не е чувал за земен трус в района, а църквата е ремонтирана по времето на ГЕРБ, свидетели казват, че от некачествения ремонт имало пукнатини.

Кирил Петков щял да пристигне с приятели в района на Царево с намерение да прекара Великденските празници край морето на юг.

Петков предпочитал да отсяда в хотел „Морско конче”

Премиерът Кирил Петков така и не можа да си намери достойно място, отговарящо на поста му, за посрещане на Великден. Обтегнатите му отношения със Светия Синод го “изхвърлиха” от празничната литургия, която ще бъде отслужена от Неофит в патриаршеската катедрала “Св.Ал.Невски”, и той тръгна да търси друго място, от което да извлече пиар ефект. И попадна в комична ситуация.

Правителствената пресслужба хвърли в шок жителите на град Царево с разпространено до медиите съобщение, че навръх Възкресение Христово на Велика Събота премиерът Кирил Петков ще пристигне в църквата им „Свето Успение Богородично”.

Текстът е кратък, но в него ясно се казва, че “премиерът ще се запознае с пораженията върху църковната сграда от последното земетресение” (точен цитат от тревожното прессъобщение, б. а). Това ще стане около 23 часа. След това Петков ще остане за богослужението, съобщава flagman.bg.

Сеизмична активност обаче в този район на Южното Черноморие не е регистрирана от десетилетия и никой от миряните не знае да има проблеми със стабилността на сградата в кв. Василико.

Действително това е най-старият православен храм на Царево, датира от 1810 г., но през годините на управление на ГЕРБ църквата не само бе прехвърлена от държавата към Светия Синод, но и 12 дка около нея – за църковни нужди. Това стана през 2012 г. и имотът бе поет от отец Стоян Кралев. Районът е облагороден, бе вдигната и камбанария, а сградата е стабилизирана.

Проверка в регистъра на Националния институт по геофизика, геодезия и география към БАН показва, че в последните повече от 10 години там не е засичан трус. Царевци също не са усещали да ги люлее земетръс.

„Като кмет на община Царево трябваше да знам, че има поражения по тази църква след земетресение. Ако е имало силен трус, то не е усетен нито от мен, нито от жителите на общината. Аз съм кмет от 11 години и не помня тук да е имало сеизмологична активност. Макар че ме питате извън работното ми време, аз вече разговарях с няколко от най-възрастните общински служители и те са убедени, че помнят земетресение в средата на 60-те години на миналия век. Ще се отзова на помощ на църквата, ако има такива поражения”, заяви пред Флагман.бг Георги Лапчев, който се оказа запознат с предстоящата визита на премиера в нощта срещу Възкресение.

На този етап обаче не бил информиран къде ще отседне министър-председателят, нито и дали би приел официална среща в сградата на основно реконструираната и модернизирана Община.

Надежден източник на Флагман.бг твърди, че Кирил Петков ще пристигне с приятели в района на Царево с намерение да прекара Великденските празници край морето на юг. Петков предпочитал да отсяда в хотел „Морско конче” на къмпинг „Юг”, макар че имал особено влечение към живописния нос на къмпинг „Корал”, където през 2018 г. Община Царево разпореди да се събори незаконно вдигната от баща му къща.

Какъв трус всъщност прати премиера на 500 км от столицата за Великден, питат се българите.

Кирил Петков останал много огорчен, след като от НСО му съобщили, че само президентът Румен Радев ще представлява държавата на пасхалната литургия в Патриаршеския храм „Св. Александър Невски”, за което първи Епиицентър. бг писа. На премиера му препоръчали да отиде в близката до храм-паметника църква „Света София”, съобщи медията ни преди три дни. Това обаче се оказало неприемливо за Петков и екипа му, тъй като там свещенослужителят бил с по-нисък сан от патриарх Неофит. Поради тази причина той бил посъветван от пиарите си да предприеме фамозното пътуване до Царево, аргументирайки се с поражения на църква от последно земетресение.

Има обаче пряка връзка между свещенослужителя на храм „Свето Успение Богородично” отец Стоян Кралев (48 г.), партия „Продължаваме промяната” и имидж мейкъра на Петков, която има лятна къща в близкото до Царево село Изгрев и през сезона прекарва доста от личното си време в светата обител, съобщава Флагман. бг.

Може би това е една от причините отец Стоян Кралев да провежда истински пърформанси в Общинския съвет на Царево, където наскоро нахлу с резачка за дърва. Той публично обвини кмета Георги Лапчев от ГЕРБ, че отсякъл дърветата около църквата, както и че имало слухове, че ще се събаря камбанарията ѝ. Миналото лято отец Кралев алармира медиите, че местната управа на ГЕРБ му дърпала шалтера на електричеството и нощно време улицата и храмът стояли тъмни.

По скандала с камбанарията и отсечените дървета кметът даде обяснения и реалността се оказа различна.

Очаква се главен посрещач на височайшата делегация да е местният лидер на ПП ПП Емил Пейчев, който онзи ден бе и на Учредителното събрание на партията в Пловдив.

източник: budnaera.com, epicenter, trud

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Шефът на Пентагона обяви как Украйна ще спечели войната и ще победи Русия
Next: Кулезич отсече кратко и ясно: Краят на Путин ще е новото начало за България

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.