Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Царевци в шок! Морето погълна д-р Даниела Йорданова и майка ѝ съдия Москова?
  • Новини

Царевци в шок! Морето погълна д-р Даниела Йорданова и майка ѝ съдия Москова?

Иван Димитров Пешев септември 6, 2023
asnsdnsdgsdge.png

И двете са в неизвестност, около 21 часа вълните изхвърлиха мъж на крайбрежната алея в кв. Василико, огледът ще е утре, има десетки сигнали за изчезнали хора

Потопът е отнесъл в морето днес по обед обичаната ветеринарна лекарка д-р Даниела Йорданова. Както Флагман.бг съобщи по-рано днес, именно тя е дъщерята на председателя на Районния съд в Царево Мария Москова.

Дъщерята и майката са били в малкия Нисан Джук, който е отнесен от приливната вълна в дерето по алеята в кв. Василико. И двете жени продължават да са в неизвестност.

Фактите около 22 часа тази нощ са следните: към 18 часа тялото на една от тях е било изхвърлено от морето – много близо до брега, наблюдавано е около 10 минути, докато прииждащата все още вода го е повлякла обратно навътре. От далечина 150 – 200 метра е било невъзможно да се установи коя е от двете жени.

Днес в 18 часа Флагман.бг публикува репортаж от дерето зад магазин „Лидъл“ и показа ветеринарния кабинет „Цезар“, чиято сграда е в непосредствена близост до прииждащата от високото вода в посока морето. Нисанът на лекарката е бил паркиран в близост.

Семейната къща се вижда във видеото – по диагонал – срещу кабинета. Двете жени са успели да се качат в Нисана и да търсят спасение, но по необясними причини са поели надолу към кв. Василико, където пороят отнася колата директно в морето.

На крайбрежната алея в кв. Василико към 21 часа бе изхвърлен от вълните мъж. Не може да се проведе оглед в тъмното. Той ще бъде извършен утре. Не може да се каже чие е тялото. Кризисният щаб в община Царево е засипан от десетки сигнали за хора, които са в неизвестност и не може да се установи кой от тях е реален и кой е подаден в пристъп на паника.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Емануела с първи думи за бившия си и участието му в Игри на волята
Next: Трагедия! Установиха първата жертва на стихията в Царево, а известната майка и дъщеря й

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.