Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цветанка Ризова: За мен това е най-доброто, което успя да ми се случи
  • Новини

Цветанка Ризова: За мен това е най-доброто, което успя да ми се случи

Иван Димитров Пешев април 8, 2023
ccvasasghasyashasyasytas.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Три минути – само толкова са достатъчни на Цветанка Ризова, за да я заобича телевизията.

От години журналистката е водеща на едно от най-гледаните публицистични предавания в Би Ти Ви – “Лице в лице“.

 

Първата ѝ поява на малкия екран е в рубриката “3 минути“, където всеки ден се коментират актуалните теми от деня. “Пишех същото и за вестника, то беше готово в главата ми, не ми трябваше аутокю и в три минутки можех да обобщя всичко, което се е случило“, разказва Ризова в подкаста “24 часа от живота“.

 

Преди да започне работа в телевизията, като студентка трупа стаж в печатни медии и радиоефира. Телевизията я избира, а не тя нея, както обича да казва водещата.

“Минала съм през всички стъпала – репортер, редактор, водещ брой, анализатор. За мен това е най-доброто, което успя да ми се случи. Ако не минеш през целия този път, винаги ще ти личи, че нещо ти липсва. Интелигентният зрител го усеща. Не може да тръгнеш от горе“, казва Цветанка Ризова.

 

Когато получава покана да стане част от телевизията, приема веднага, без да се замисля. В този период усеща, че има нужда от нещо различно.

“В такива моменти хората си придават важност и казват, че ще отговорят днес или утре, или вдругиден. Аз казах веднага “Да!“. Така и живея – или е да, или е не! Излишната важност не е моята стихия“, твърди журналистката.

 

Тази неделя водещата празнува имен ден. Кръстена е на баба си Цветанка по бащина линия. Помни я с странната й красота – най-бялата кожа, която е виждала, чиста, съвършена, без едно петънце, с черешовочерни очи и коса, която никога не е боядисвала.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ученик от богато семейство забелязва, че учителката му посещава изоставена къща след часовете и решава да я последва
Next: Спешно е! Баща на две деца има нужда от нашата помощ

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.