Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цветето, което пречиства черния дроб – всеки градинар трябва да го има в градината си
  • Новини

Цветето, което пречиства черния дроб – всеки градинар трябва да го има в градината си

Иван Димитров Пешев април 9, 2024
vdsafvsfdbfdbdfnghmhj.png

Едно красиво цвете, което цъфти с прелестни сини цветове, може да бъде прекрасно допълнение към всяка градина. Освен заради красотата си то е ценено и заради лечебните си свойства. Лечебното цвете, което всеки градинар трябва да засади “Синята метличина се използва широко в народната медицина поради своите противовъзпалителни, антибактериални и диуретични свойства. Растението съдържа още витамини А, С, Е, К и В, както и минерали като калций, желязо, магнезий и калий” казва руската билкарка Светлана Ткаченко.

“В билколечението метличината се използва за лечение на заболявания на черния дроб, жлъчния мехур, бъбреците и пикочния мехур. Помага и при възпаление на очите и конюнктивит. Сега има много декоративни разновидности на това растение. Те съдържат същите активни вещества като техните диви роднини, въпреки че концентрацията може да варира”, допълва експертът.

“Синята метличина може да се използва като чай, запарка или екстракт. За да приготвите чай, залейте една или две чаени лъжички изсушен цвят от метличина с чаша вряла вода и оставете да вари 10-15 минути. Инфузията се приема по половин чаша два до три пъти на ден преди хранене“, казва Светлана Ткаченко.

“Трябва да се помни, че отварите и настойките от синя метличина са слабо отровни. Употребата им е противопоказана по време на бременност”, припомня още експертът. Отглеждане на синя метличина Отглеждането на синя метличина в градината не е особено трудно. Предпочита слънчеви места, но може да расте и на полусянка. Почвата трябва да е плодородна, добре дренирана и умерено влажна.

Семената от метличина могат да бъдат закупени в специализирани магазини или да се съберат, след като растението е цъфнало. За да съберете семена от метличина, трябва да изчакате, докато цветята узреят напълно. Това обикновено се случва в края на лятото или началото на есента. Зрелите семена са с кафяв цвят и лесно се отделят от цветната глава.

Те трябва да се съхраняват на сухо място до следващия сезон на засаждане. Синята метличина е много непретенциозно растение, което не изисква много грижи, но расте най-добре на влажни, богати на вар почви.

Тези цветя могат да се отглеждат не само в градината, но и в сандъчета на балкона или на външни первази. Грижата за метличина се свежда до редовно поливане и разкопаване на горния слой на почвата.

Високите сортове синя метличина трябва да бъдат вързани към колове. Растенията не се подхранват с торове. Само на много бедни почви, преди цъфтежа, насажденията се поливат веднъж със слабо концентриран разтвор на пълен минерален тор.

Важно: Статията не замества балансираното хранене и консултацията със специалист!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Най-страшната вест дойде след огнения ад в Люлин, има загинали хора
Next: Проф. Георги Рачев: Радвайте се на пролетното време, от тази дата ще има голяма промяна

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.