Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цветето, което пречиства черния дроб – всеки градинар трябва да го има в градината си
  • Новини

Цветето, което пречиства черния дроб – всеки градинар трябва да го има в градината си

Иван Димитров Пешев април 9, 2024
vdsafvsfdbfdbdfnghmhj.png

Едно красиво цвете, което цъфти с прелестни сини цветове, може да бъде прекрасно допълнение към всяка градина. Освен заради красотата си то е ценено и заради лечебните си свойства. Лечебното цвете, което всеки градинар трябва да засади “Синята метличина се използва широко в народната медицина поради своите противовъзпалителни, антибактериални и диуретични свойства. Растението съдържа още витамини А, С, Е, К и В, както и минерали като калций, желязо, магнезий и калий” казва руската билкарка Светлана Ткаченко.

“В билколечението метличината се използва за лечение на заболявания на черния дроб, жлъчния мехур, бъбреците и пикочния мехур. Помага и при възпаление на очите и конюнктивит. Сега има много декоративни разновидности на това растение. Те съдържат същите активни вещества като техните диви роднини, въпреки че концентрацията може да варира”, допълва експертът.

“Синята метличина може да се използва като чай, запарка или екстракт. За да приготвите чай, залейте една или две чаени лъжички изсушен цвят от метличина с чаша вряла вода и оставете да вари 10-15 минути. Инфузията се приема по половин чаша два до три пъти на ден преди хранене“, казва Светлана Ткаченко.

“Трябва да се помни, че отварите и настойките от синя метличина са слабо отровни. Употребата им е противопоказана по време на бременност”, припомня още експертът. Отглеждане на синя метличина Отглеждането на синя метличина в градината не е особено трудно. Предпочита слънчеви места, но може да расте и на полусянка. Почвата трябва да е плодородна, добре дренирана и умерено влажна.

Семената от метличина могат да бъдат закупени в специализирани магазини или да се съберат, след като растението е цъфнало. За да съберете семена от метличина, трябва да изчакате, докато цветята узреят напълно. Това обикновено се случва в края на лятото или началото на есента. Зрелите семена са с кафяв цвят и лесно се отделят от цветната глава.

Те трябва да се съхраняват на сухо място до следващия сезон на засаждане. Синята метличина е много непретенциозно растение, което не изисква много грижи, но расте най-добре на влажни, богати на вар почви.

Тези цветя могат да се отглеждат не само в градината, но и в сандъчета на балкона или на външни первази. Грижата за метличина се свежда до редовно поливане и разкопаване на горния слой на почвата.

Високите сортове синя метличина трябва да бъдат вързани към колове. Растенията не се подхранват с торове. Само на много бедни почви, преди цъфтежа, насажденията се поливат веднъж със слабо концентриран разтвор на пълен минерален тор.

Важно: Статията не замества балансираното хранене и консултацията със специалист!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Най-страшната вест дойде след огнения ад в Люлин, има загинали хора
Next: Проф. Георги Рачев: Радвайте се на пролетното време, от тази дата ще има голяма промяна

Последни публикации

  • Миналата седмица на вечеря един непознат се развика на 6-годишната ми дъщеря, Лия. Случката беше абсурдна, почти сюрреалистична. Бяхме в един от онези ресторанти, в които хората отиват, за да бъдат видени
  • Омъжих се повторно преди две години. Този брак беше коренно различен от първия. Първият беше импулсивен, хаотичен и приключи с очаквана катастрофа. Вторият, с Александър, беше изчислен. Беше решение. Той беше стабилен, успял бизнесмен, а аз бях амбициозна млада юристка, която най-сетне подреждаше живота си. В пакета влезе и тя. Ани. Неговата дъщеря.
  • Съпругът ми ме попита: „Къде са цветята, които ти изпратих?“
  • Когато казах на шефа си, че съм бременна, той ме поздрави и каза: „Не се притеснявай за работата.“
  • Телефонът извибрира върху гладката повърхност на бюрото ми – натрапчив, писклив звук в тишината на домашния ми офис. От години работех така, в тишина, заобиколена от белите стени на апартамента, за който бях изтеглила такъв огромен кредит. Всяка вноска по ипотеката беше напомняне за независимостта, която бях извоювала.
  • Въздухът в малкия апартамент тежеше, просмукан от миризмата на прегоряла манджа и неизказани тревоги. Аз, Лилия, седях на ръба на дивана, опряла длани върху опънатата кожа на корема си. Осми месец
  • Аз (68 г.) се пенсионирах, а благодарни пациенти ми подариха самостоятелно круизно пътешествие. Бях извън себе си от радост!
  • Имаше един мъж в офиса, колега, когото всички подминаваха. Казваше се Стоян. Беше тих, незабележим и винаги изглеждаше леко приведен, сякаш тежестта на света беше върху раменете му, но той я носеше с примирено безразличие.
  • Помолих шефа си спешно за пет дни отпуск. Синът ми, Мартин, беше претърпял инцидент и беше в реанимация, в критично състояние.
  • Александър се облегна назад в ергономичния си стол. Прозорецът на апартамента му гледаше към оживена улица, но шумът оставаше някъде далеч, заглушен от дебелите стъкла
  • Отгледах доведения си син Даниел от четиригодишен. Близо четиринадесет години от живота ми, посветени на него. Днес, на пищната церемония по дипломирането му в гимназията, той стоеше на сцената, облечен в тога и шапка, грееше под светлините на прожекторите.
  • Дадох всичко от себе си за тази работа. Не просто времето си, а парчета от душата си. Архитектурното студио на Мартин беше моят свят — свят, в който бях оценила всеки проект, сякаш е мой собствен дом, всяка презентация, сякаш от нея зависи животът ми. А той, Мартин, го знаеше. И го използваше.
  • Раздавах няколко чифта дамски обувки безплатно. Бяха се събрали в дъното на гардероба – спомени от един друг живот, от една друга „аз“, която вече не съществуваше. Едни велурени, с висок, тънък ток; други лачени, в цвят бордо; трети – сандали с невъзможни каишки. Реших, че е време да освободя място. Пуснах обява с ясни снимки.
  • На 37 години животът ти се разцепва на две. Първото разцепление дойде като студено, остро острие: диагнозата. Рак. Преди седем месеца.
  • Събрах се отново с бившия, въпреки че ми беше изневерил.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Миналата седмица на вечеря един непознат се развика на 6-годишната ми дъщеря, Лия. Случката беше абсурдна, почти сюрреалистична. Бяхме в един от онези ресторанти, в които хората отиват, за да бъдат видени
  • Омъжих се повторно преди две години. Този брак беше коренно различен от първия. Първият беше импулсивен, хаотичен и приключи с очаквана катастрофа. Вторият, с Александър, беше изчислен. Беше решение. Той беше стабилен, успял бизнесмен, а аз бях амбициозна млада юристка, която най-сетне подреждаше живота си. В пакета влезе и тя. Ани. Неговата дъщеря.
  • Съпругът ми ме попита: „Къде са цветята, които ти изпратих?“
  • Когато казах на шефа си, че съм бременна, той ме поздрави и каза: „Не се притеснявай за работата.“
  • Телефонът извибрира върху гладката повърхност на бюрото ми – натрапчив, писклив звук в тишината на домашния ми офис. От години работех така, в тишина, заобиколена от белите стени на апартамента, за който бях изтеглила такъв огромен кредит. Всяка вноска по ипотеката беше напомняне за независимостта, която бях извоювала.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.