Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цвете от Божи гроб прави чудеса в българско село: Едно от трите населени места в целия свят
  • Новини

Цвете от Божи гроб прави чудеса в българско село: Едно от трите населени места в целия свят

Иван Димитров Пешев юни 15, 2023
cbojiijdjasdjasrr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Босилек от Божи гроб – чуден дар, който расте в село Йерусалимово и лекува местните
То е едно от трите населени места в целия свят, съименници на светия град Йерусалим. Освен в България, другите два града са Нов Йерусалим в САЩ и Русия.

Скрито е в прегръдката на Сакар планина, но със сигурност никой не би го подминал по пътя, защото още отдалече огромен 6-метров метален кръст посочва входа към село Йерусалимово.

Кръстът е издигнат през 2000 година в чест на кръглата годишнина от рождението на Исус Христос – по идея на тогавашния кметския наместник Димо Желязков.

Майстор по изработването на кръста е Кьнчо Желязков – правнук на хаджи Митьо – един от някогашните първенци на селото, посетил Божи гроб.

Какво символизира?

Кръстът символизира духовната връзка на с. Йерусалимово със светия град Йерусалим и изразява стремежа на нашенци за духовно издигане. Символ на любовта и обичта между хората и нациите. Този кръст е осветен от Старозагорския митрополит Галактион.

Вярата в босилека

Вярата тук е най-святото нещо. „Тук е райска земя”, казват местните. Иерусалимци още пазят като свещена реликва цветето, което хаджи Митьо донесъл преди век от Божи гроб. Сега то се пази в дома на прапраправнука му. Местните наричат цветето божигробски босилек и вярват в целебните му сили. Вярата им е толкова силна, че вадят растението и го слагат до главата на човек, който гасне, за да му даде сили.

На тавана на местната църква пък има икона, дарена от палестинското посолство. Разпятие с вградени в него миро, тамян, светена вода и пръст от Божи гроб. На всеки празник местните хора отварят и червено кадифено ковчеже, за да извадят оттам пак подарените им от името на палестинския народ кръст, Тайната вечеря и Витлеемската звезда, изработени от седеф.

Дарът е донесен заради установените трайни връзки и приятелство с местните жители в знак на признателност, че са приели името на свещения град. Заради тази дружба единствената асфалтирана улица в селото се казва „Палестина”, а на нея има чешма, изградена с палестински дарения.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Български археолог обяви сензационна находка в прочуто наше село
Next: Тази невероятна находка изникна на най-късата улица в София

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.