Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цвети от Хелс Китчън разгневи зрителите с тези приказки
  • Новини

Цвети от Хелс Китчън разгневи зрителите с тези приказки

Иван Димитров Пешев април 1, 2023
cvasrtasyashasddd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Цвети от „Хелс Китчън“ пак се прояви. Устатата врачанка, която не е спирала да приковава вниманието с различни изцепки още от началото на кулинарното шоу, отново изби рибата с отговора си.

На въпрос на шеф Ангелов какво знае за Панагюрското златно съкровище, отраканата брюнетка изтърси, че става дума за прабългарско съкровище, докато всъщност златото е тракийско. Така тя догони по неграмотност плеймейки като Черната Златка, чиито глупости в „Биг Брадър“ още се помнят.

Цвети си даде сметка за гафа и си пожела учителите й да не гледат, а пропуските в образованието не пречат на зрителите да я харесват, макар че има и зрители, които я критикуват.

 

Почти всички са такива в този сезон… Чупят Тъпомера от раз!!! Тоя сезон участниците са избирани в конкурс по тъпота“, гласи един от многобройните коментари в мрежата след гафа.

„Цвети, много ми е весело с теб“, пък се казва в друг, от който става ясно, че за някои това е даже забавление, а не повод за срам. „Тя е дете, сега започва да се учи, за разлика от другите се вижда, че има желание, старание и прогрес“, смята друг.

Отборът на сините се провали грандиозно във вчерашната вечерна резервация, което доведе до още по-голямо разделение в синята кухня. Кулинарното бедствие разочарова шеф Ангелов, който беше готов да изгони всички участници със сини куртки.

Забавното караоке парти в „Хелс Китчън“ даде приповдигнат старт на кулинарното шоу, а сини и червени бяха предизвикани да покажат вокалните си възможности в битка за предимство в следващото предизвикателство.

Двата отбора трябваше да тестват своята комуникация и да сготвят по перфектен начин 5 от ястията от менюто на ресторанта. Битката спечели отборът на червените, което ги изпрати на заслужена почивка в Русе. Там роднините на Мацоев се запознаха с набедената за негова бъдеща съпруга от съотборниците му Цветомира.

Докато червените се забавляваха и планираха бъдещата сватба, сините бяха изправени пред ново предизвикателство – мастър клас със световно известния испански готвач Франсиско Лоренцо. Иберийската кухня създаде проблеми на Васил, който получи оранжева престилка и загуби и своята увереност.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Знаем поне 10 вица за Чък Норис, но не знам, че той спи на дивана до болната си съпруга цели 5 месеца и я връща към живот
Next: Не правете това на Цветница, носи лош късмет

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.