Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цвети от Хелс Китчън разгневи зрителите с тези приказки
  • Новини

Цвети от Хелс Китчън разгневи зрителите с тези приказки

Иван Димитров Пешев април 1, 2023
cvasrtasyashasddd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Цвети от „Хелс Китчън“ пак се прояви. Устатата врачанка, която не е спирала да приковава вниманието с различни изцепки още от началото на кулинарното шоу, отново изби рибата с отговора си.

На въпрос на шеф Ангелов какво знае за Панагюрското златно съкровище, отраканата брюнетка изтърси, че става дума за прабългарско съкровище, докато всъщност златото е тракийско. Така тя догони по неграмотност плеймейки като Черната Златка, чиито глупости в „Биг Брадър“ още се помнят.

Цвети си даде сметка за гафа и си пожела учителите й да не гледат, а пропуските в образованието не пречат на зрителите да я харесват, макар че има и зрители, които я критикуват.

 

Почти всички са такива в този сезон… Чупят Тъпомера от раз!!! Тоя сезон участниците са избирани в конкурс по тъпота“, гласи един от многобройните коментари в мрежата след гафа.

„Цвети, много ми е весело с теб“, пък се казва в друг, от който става ясно, че за някои това е даже забавление, а не повод за срам. „Тя е дете, сега започва да се учи, за разлика от другите се вижда, че има желание, старание и прогрес“, смята друг.

Отборът на сините се провали грандиозно във вчерашната вечерна резервация, което доведе до още по-голямо разделение в синята кухня. Кулинарното бедствие разочарова шеф Ангелов, който беше готов да изгони всички участници със сини куртки.

Забавното караоке парти в „Хелс Китчън“ даде приповдигнат старт на кулинарното шоу, а сини и червени бяха предизвикани да покажат вокалните си възможности в битка за предимство в следващото предизвикателство.

Двата отбора трябваше да тестват своята комуникация и да сготвят по перфектен начин 5 от ястията от менюто на ресторанта. Битката спечели отборът на червените, което ги изпрати на заслужена почивка в Русе. Там роднините на Мацоев се запознаха с набедената за негова бъдеща съпруга от съотборниците му Цветомира.

Докато червените се забавляваха и планираха бъдещата сватба, сините бяха изправени пред ново предизвикателство – мастър клас със световно известния испански готвач Франсиско Лоренцо. Иберийската кухня създаде проблеми на Васил, който получи оранжева престилка и загуби и своята увереност.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Знаем поне 10 вица за Чък Норис, но не знам, че той спи на дивана до болната си съпруга цели 5 месеца и я връща към живот
Next: Не правете това на Цветница, носи лош късмет

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.