Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цветна райска градинка грейна на покрива на панелен блок в България
  • Новини

Цветна райска градинка грейна на покрива на панелен блок в България

Иван Димитров Пешев юли 10, 2023
rasrqwasbasbas.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Хората от блок 119 на русенския квартал „Чародейка“ са направили от покрива на своя панелен блок истинска райска градина.

Така че съоператорите вече се събират на кафе и раздаване не пред входа, в центъра на града или в близките заведения, а сред професионалното озеленяване на покрива.

 

 

Идеята за красивия проект дава Петя Михайлова. Тя е историк от училище „Васил Левски“ в града и живее в дълги години в блок 119. Сигурно не е било трудно да прикани своите съучастници да обобщят общото усилие на неизползваемото асфалто пространство. Това е първият зелен покрив в крайдунавския град.

Не си мислете, че парите са събирани от врата на врата в входа! Съвсем наскоро предприемчивите съседи кандидатстваха със собствен проект в конкурса „Направи си сам“ на еко съюза „За земята“ и … спечелили. Тяхното начинание е подкрепено с награда от 2000 лева.

 

 

Етап от изграждането :

Съкоператорите решиха да оформят покривната градина със зеленина едва след края на лятото, защото се притесняваха, че растителността няма да се захване и да оцелее под жаркото слънце и високите температури.

Действията им бяха съгласувани с регионални специалисти от Община Русе, от които се поставиха специална хидроизолация, върху която бяха поставени слоеве от цветя и малките декоративни шишарки.

 

 

„Аз ще съм първият пострадал, ако при напояване им стана теч, живея на последната етаж“,

с усмивка коментира новото почивно приспособление Петя Михайлова, която освен по история преподава и в часовете по география в русенското училище „Васил Левски“. Учителката се надява, че примерът на блок 119 ще бъде заразен и доста панелни сгради не само в Русе ще озеленят своите сиви асфалтови покриви.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ролка тоалетна хартия, оставена под седалката на тоалетната, е важно съобщение
Next: Започнах преди 1 месец, а вече съм свалила 5 кг и нямам спомен какво е запек

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.