Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Целебен извор изсмуква екземи, рани, болести на кръвта и нервите
  • Новини

Целебен извор изсмуква екземи, рани, болести на кръвта и нервите

Иван Димитров Пешев септември 2, 2022
izvzdocacleebeb.jpg

Целебен извор цери доста заболявания. Страната ни е известна с доста лековити извори, което си е цяло национално богатство. Той се намира на морето и според тези, които са се лекували, твърдят, че водата му наистина действа.

Чудотворната вода лекува много тежки заболявания. Сред списъка на болестите се нареждат заболявания на кръвоносните съдове, тежки изгаряния, както и екземи по тялото.

Водата, която е минерална се намира срещу плажа в Белово. Тя извира от чешма срещу плажа в града. Интересното е, че водата от тази чешма, наред с останалите неща, които лекува, също затваря рани.

Целебен извор лекува болести
„Имах рана, която не можеше да се затвори и лекарите бяха вдигнали ръце. Къде ли не ходих, при различни баячки и билкари, слагах й какво ли не. В родното ми село една възрастна жена, която се занимава с билкарство, откакто се помни, защото с това са се занимавали и нейната майка и баба, също ми даде много билки.

Не изпускай тези оферти:

Но раната така и не се затваряше. Имаше някакъв ефект от билките и природните мехлеми, но после пак се отваряше. Тогава ми казаха за минералната вода в Белово.

Отидох, с огромна доза недоверие. Каква бе огромната ми изненада, че след няколко промивки вече нямам този огромен проблем. От отворената ми рана няма и помен”, разказва Иван Милодански от асеновградско село.

Но не само минералната вода от чешмата има този поразителен ефект. Такъв има и водата в минералния басейн. Водата там е хлорирана, заради хората, които търсят спасение в него.Тази нейна легендарна способност е известна на хората отдавна.

Около каптирания извор непрекъснато се извива опашка от миряни, които търсят спасение от болките си. Търсещите лек за болките си идват тук с големи съдове за вода, които отнасят в домовете си, за да продължат лечението си в домашни условия.

Лекари също свидетелстват, че извора в Белово лекува тези болести. Те са наблюдавали и пациенти в продължение на повече от седем-осем години, които са се излекували и от различни нервни заболявания. Те са приемали вода от чудодейния извор и са почувствали облекчение още в самото начало на лечението си. Пиенето на вода от чешмата край басейна на Белово лекува категорично и стомашно-чревни заболявания.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 8-годишно дете може да няма шанс да оцелее, дарители се дърпат заради името му
Next: Метео Балканс: Първи сняг през септември! Температурите падат от

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.