Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цената скочи рязко! Банкнотата от 20 лева, която излезе от употреба вчера се търгува на двойна цена
  • Новини

Цената скочи рязко! Банкнотата от 20 лева, която излезе от употреба вчера се търгува на двойна цена

Иван Димитров Пешев февруари 3, 2023
dasvaisdkasodkasd.png

На цена от 35-40 лева се продават единствените възпоменателни банкноти от 20 лева, емисия 2005 г., които вече престанаха да бъдат законно платежно средство, показва проверка на „Телеграф“.

Офертите са пуснати в платформи за обяви. Притежателите на банкнотите се опитват да ги продадат на колекционери, които биха броили двойно повече от самия номинал на двадесетолевката. Самата БНБ също продава на касите си банкноти от тази серия. Цената е 31,20 лева, става ясно от сайта на централната банка.

Преди дни БНБ припомни за решението си, с което от 1 февруари тази година лилавите банкноти от 20 лв., емисия 2005-а, престават да бъдат законно платежно средство. В края на миналата година управителният съвет на централната банка взе решение те да бъдат изтеглени от обращение.

Така лилавите възпоменателни двадесетолевки, които са рядко срещани, няма вече да могат да се използват за разплащане.

Не изпускай тези оферти:

С тях вече няма да може да се пазарува в магазините, нито да бъдат връщани като ресто на клиенти. Единственият вариант гражданите да обменят старите си банкноти и да получат валидни за разплащане е на касите на Българска народна банка.

Парите ще се обменят по номинална стойност, без ограничение на количеството, без такса и без краен срок на обмяна.

Възпоменателната двадесетолевка е с тираж 250 000 броя. По дизайн тя се отличава от останалите банкноти от 20 лв. с образа на Стефан Стамболов. На лицевата страна на банкнотата е изобразена символика на БНБ:

стилизирани елементи от сградата на БНБ, емблемата на БНБ и други многоцветни фонови мрежи с подходяща структура, винетки, розетки, аналогични на банкнотите от първите емисии на централната банка.

На обратната страна на банкнотата е поместена реплика на първата българска банкнота с номинална стойност 20 лева, емисия 1885 г., запазената стара сграда на БНБ, скулптурно изображение на седнала женска фигура, използвано при банкнотите от 1 и 2 лева, емисия 1920 г., и държавния герб на Княжество България.

Сините двадесетолевки с образа на Стефан Стамболов, които са милиони и най-често срещани в портфейлите ни, остават в обращение. Те продължават да бъдат законно платежно средство.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Поклон! Мъката е неописуема! Цвети е загинала в катастрофа!
Next: Всеки мед е сладък, но не всеки е полезен! Тайните от кухнята разкрива пчелар с 30-годишен стаж:

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.