Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цените в Халкидики: 5 души ядат и пият на корем за 100 евро
  • Новини

Цените в Халкидики: 5 души ядат и пият на корем за 100 евро

Иван Димитров Пешев юни 20, 2022
hahalkdieidki.jpg

Софиянецът Иван вече четвърта година е сервитьор в Гърция, тази в ресторант „Колибри“ в Ханиоти, преди това в съседно село на първия ръкав на Халкидики.

„С отварянето на границата за българи се усети здраво! От вчера в ресторанта се понапълни с българи. Само наши туристи са. При капацитет 250 места може би снощи обслужихме 70-80 души. За начало е добре, очакваме засилване след 1 юли“, разказа Иван пред „Марица“.

Собственикът на заведението е сърбин, работят гърци, малко албанци, а той е единственият българин, но на него се разчита много да привлича сънародници.

„Цените са непроменени. Най-поръчвани са калмарите – 9 евро порцията. Октоподът върви за 12, скаридите за 16, гаврос ​- 9. Порция от 400 грама лаврак или ципура с гарнитура е 12 евро“, разказа Ива.

Узото върви 7 евро за 200 милилитра, което е по-евтино от България. Бирата е 3,5 евро наливната.

„Ще ви дам пример – снощи седна компания от мои приятели. 5 човека платиха 100 евро – наядоха се предоволно с морски деликатеси, пиха узо“, пресмята Иван.

Според него гърците привличат с отношение и обслужване. Клиентите получават за старт безплатна вода, препечен хляб с разядка, изпращат ги с плодове и сладкиши.

„Собственикът работи наравно с мен, постоянно обикаля масите, пита дали всичко е наред. Не са някакви надути баровци. Седи с мен на масата, след смяна оставаме да пийнем по едно, да обсъдим“, разкрива българинът.

Един сервитьор си тръгва с минимум 75 евро изкарани за деня. Повече от доволно. „Работя по 10-12 часа, няма ги извращенията от България с по 14 часа работен ден. Ако закъснея вечерта, задължително ме компенсират. Бил съм няколко години сервитьор и по Черноморието, някак си друго е отношението и към нас, и към туристите. Нас гледат да ни експлоатират здраво за малки пари, макар че съм имал и свестни началници. На клиентите пък им дерат кожите“, разсъждава за кусурите на българските курорти Иван.

В Ханиоти спазват мерки заради коронавируса – следи се за разстояния, персоналът е с маски или шлемове. Плажът се чисти редовно. „Шезлонгите и без това са подредени така, че да има разстояния. Няма да се лъжем – не може да спреш някой да мине до теб. Но проверки има. Преди два дни здравните власти минаха през ресторанта ни“, обяснява Иван.

„Отношението и прясната храна са всичко. Затова клиентите винаги се връщат, ако ги спечелиш. Обикновено идват на море в Гърция, пробват едно, второ, трето заведение. И си избират. Там е майсторлъкът да ги привлечеш. И ядат при теб цялата почивка. Ето снощи имахме компании, които днес вече обядваха при нас“, хвали се Иван.

„Плажовете тук са безплатни, ако консумираш нещо. Има и огромни свободни зони, в които никой не те закача. А и като чета за цените в България, вече не знам кое е скъпото. И да платиш малко повече в Гърция, качеството си заслужава. Затова българите се връщат“, завършва сервитьорът.

Българката Мая е женена в Гърция, от години върти магазин за плажни облекла в Ретимно, Крит. „Сега вероятно ще го затворя, защото половината сезон си мина, а наемите не спряха и през пандемията“, разказа дамата пред „Марица“.

 

„В Ретимно държат цени, но аз съм почитател на Ханя и околните плажове. Разкошни са. Дотам има и евтини полети от София. Проверих за един уикенд в стария град на Ханя за мен и детето. Нощувка в много хубав хотел, италиански стил, излиза 50 евро. Цените в Ханя са надолу, хората там имат акъл. Четох, че дискутират само как да се процедира със закуската. Единият вариант е да ти сервират таблата направо на терасата“, разказа Мая.

„Причината е, че Крит разчита почти изцяло на чартъри, а до 1 юли са изцяло спрени. Ще има отлив на туристи, гаранция. Затова ще си изкарате и по-хубаво, и по-спокойно, и по-евтино“, препоръча Мая.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Президента Радев: Удвоявам пенсиите и заплатите, ако станем президенстка република
Next: Читателка предупреди любителите на липов чай, купен от магазина

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.