Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цените в Халкидики: 5 души ядат и пият на корем за 100 евро
  • Новини

Цените в Халкидики: 5 души ядат и пият на корем за 100 евро

Иван Димитров Пешев юни 20, 2022
hahalkdieidki.jpg

Софиянецът Иван вече четвърта година е сервитьор в Гърция, тази в ресторант „Колибри“ в Ханиоти, преди това в съседно село на първия ръкав на Халкидики.

„С отварянето на границата за българи се усети здраво! От вчера в ресторанта се понапълни с българи. Само наши туристи са. При капацитет 250 места може би снощи обслужихме 70-80 души. За начало е добре, очакваме засилване след 1 юли“, разказа Иван пред „Марица“.

Собственикът на заведението е сърбин, работят гърци, малко албанци, а той е единственият българин, но на него се разчита много да привлича сънародници.

„Цените са непроменени. Най-поръчвани са калмарите – 9 евро порцията. Октоподът върви за 12, скаридите за 16, гаврос ​- 9. Порция от 400 грама лаврак или ципура с гарнитура е 12 евро“, разказа Ива.

Узото върви 7 евро за 200 милилитра, което е по-евтино от България. Бирата е 3,5 евро наливната.

„Ще ви дам пример – снощи седна компания от мои приятели. 5 човека платиха 100 евро – наядоха се предоволно с морски деликатеси, пиха узо“, пресмята Иван.

Според него гърците привличат с отношение и обслужване. Клиентите получават за старт безплатна вода, препечен хляб с разядка, изпращат ги с плодове и сладкиши.

„Собственикът работи наравно с мен, постоянно обикаля масите, пита дали всичко е наред. Не са някакви надути баровци. Седи с мен на масата, след смяна оставаме да пийнем по едно, да обсъдим“, разкрива българинът.

Един сервитьор си тръгва с минимум 75 евро изкарани за деня. Повече от доволно. „Работя по 10-12 часа, няма ги извращенията от България с по 14 часа работен ден. Ако закъснея вечерта, задължително ме компенсират. Бил съм няколко години сервитьор и по Черноморието, някак си друго е отношението и към нас, и към туристите. Нас гледат да ни експлоатират здраво за малки пари, макар че съм имал и свестни началници. На клиентите пък им дерат кожите“, разсъждава за кусурите на българските курорти Иван.

В Ханиоти спазват мерки заради коронавируса – следи се за разстояния, персоналът е с маски или шлемове. Плажът се чисти редовно. „Шезлонгите и без това са подредени така, че да има разстояния. Няма да се лъжем – не може да спреш някой да мине до теб. Но проверки има. Преди два дни здравните власти минаха през ресторанта ни“, обяснява Иван.

„Отношението и прясната храна са всичко. Затова клиентите винаги се връщат, ако ги спечелиш. Обикновено идват на море в Гърция, пробват едно, второ, трето заведение. И си избират. Там е майсторлъкът да ги привлечеш. И ядат при теб цялата почивка. Ето снощи имахме компании, които днес вече обядваха при нас“, хвали се Иван.

„Плажовете тук са безплатни, ако консумираш нещо. Има и огромни свободни зони, в които никой не те закача. А и като чета за цените в България, вече не знам кое е скъпото. И да платиш малко повече в Гърция, качеството си заслужава. Затова българите се връщат“, завършва сервитьорът.

Българката Мая е женена в Гърция, от години върти магазин за плажни облекла в Ретимно, Крит. „Сега вероятно ще го затворя, защото половината сезон си мина, а наемите не спряха и през пандемията“, разказа дамата пред „Марица“.

 

„В Ретимно държат цени, но аз съм почитател на Ханя и околните плажове. Разкошни са. Дотам има и евтини полети от София. Проверих за един уикенд в стария град на Ханя за мен и детето. Нощувка в много хубав хотел, италиански стил, излиза 50 евро. Цените в Ханя са надолу, хората там имат акъл. Четох, че дискутират само как да се процедира със закуската. Единият вариант е да ти сервират таблата направо на терасата“, разказа Мая.

„Причината е, че Крит разчита почти изцяло на чартъри, а до 1 юли са изцяло спрени. Ще има отлив на туристи, гаранция. Затова ще си изкарате и по-хубаво, и по-спокойно, и по-евтино“, препоръча Мая.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Президента Радев: Удвоявам пенсиите и заплатите, ако станем президенстка република
Next: Читателка предупреди любителите на липов чай, купен от магазина

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.