Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цирк в ефира на bTV: Светльо Иванов скочи на Асен Василев
  • Новини

Цирк в ефира на bTV: Светльо Иванов скочи на Асен Василев

Иван Димитров Пешев март 18, 2024
svdfvdbdfdbbhnghg.png

„Правителството официално е в оставка, тъй че и аз като министър на финансите, съм в такава“. Това заяви в ефира на bTV министърът на финансите в оставка Асен Василев.  „От парламента зависи дали пак ще съм министър на финансите. Преговарящите екипи могат в най-добрия случай да направят предложение, но решението е на депутатите в парламента.

Преговорите продължават. Г-жа Мария Габриел ще реши дали да съм част от кабинета„, каза той.

„Аз съм човек, който си върши работата. Основната ми задача е да вкарам България в еврозоната и работим изключително активно от юни-юли 2023 година и вече вървим към финализиране на процеса“, добави финансовият министър в оставка.

На въпрос има ли вариант името му да фигурира в състава на следващия кабинет, Василев отвърна:

„Варианти има всякакви, парламентът избира правителството, а г-жа Габриел има правото да впише министрите, с които иска да работи в папката на президента. Нека да завършат преговорите и тогава ще говорим спокойно“, заяви Василев.

„Преговорните екипи са с основен фокус да се изготви документ, който ясно да очертае как продължаваме в следващите 9 месеца и натам до края на мандата.

В началото на правителството на Денков имаше ясна законодателна програма и малко щети, които още могат да бъдат оправени от парламента“, каза той.

„В момента това, което трябва да се случи през следващите 9 месеца, е да станат реалност взетите решения през предишните месеци. Трябва да се изберат лидери на органите, нищо да не става на тъмно.

Трябва да се заложи нова законодателна програма, правителствената програма и т.н. Това е сложен и амбициозен процес, защото това означава реална промяна на институциите в България“, заяви Василев.

Той призна, че очаква Тагарев да остане министър в кабинета, но това е решение на Мария Габриел и Николай Денков.

„Акад. Денков става вицепремиер, какви функции ще се включва в неговият портфейл като вицепремиер е част от преговорите, които текат. Всичко е въпрос на преговори, които като завършат, ще стане ясно“, отново мистериозно отвърна той.

Колкото и пъти Светослав Иванов да се опитваше да хлъзне госта си да издаде нещо около състава на бъдещия кабинет, толкова пъти Асен Василев отказа да го стори. 

 

Според него вече са започнали голяма част от трудните реформи, а голяма част от промените в законодателството вече са завършени.

По думите му тече изключително тежък преговорен процес.

„Ако гледаме и социологията, представителството в парламента няма да се промени драстично. Затова трябва да гледаме как да направим следващата стъпка, за да не останат направените неща до момента само на хартия“, смята Василев.

„Самият факт, че продължава преговорният процес е добър знак. Аз съм умерен оптимист.

Важно е през следващите 9 месеца да се преоснове регулаторната рамка в държавата. Това не е лесна задача, но е реалистична. За някои решения ще ни трябват и гласовете на ДПС“, призна той.

По думите му в момента инфлацията спада и този темп ще продължи, докато тя не достигне 2-2,5%. „Еврото е напълно реалистично през 2025-а година.

Имаме разговор и с Европейската комисия (ЕК) и с Европейската централна банка (ЕЦБ). Всички условия са изпълнени, освен условието за инфлацията.

Всички прогноза са, че ще изпълним и него през 2024-а година. Моделите показват, че това ще стане най-късно през ноември, ние мислим, че ще стане още през юни“, каза той.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Актьорът Георги Стайков взима 600лв. инвалидна пенсия
Next: Урок по фолклор: Ето откъде идва името на правото хоро

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.