Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цирк в ефира на bTV: Цънцарова и Йочев се червят заради Хекимян, той им спретна жесток номер
  • Новини

Цирк в ефира на bTV: Цънцарова и Йочев се червят заради Хекимян, той им спретна жесток номер

Иван Димитров Пешев октомври 26, 2023
btsdfgdfgwewrew.png

Последният дебат между кандидат – кметовете за София започна без основните фаворити – Васил Терзиев, издигнат от ПП, и Антон Хекимян, издигнат от ГЕРБ. 

Дебатът се излъчва по bTV. В него взимат участие кандидатите, приели поканата на телевизията за съответния дебат.

 

В дискусията участват Ивайло Вълчев (ИТН), Ваня Григорова (БСП), Вили Лилков (коалиция КОД) и Деян Николов (Възраждане).  Водещите огласиха, че двамата основни кандидати – Терзиев и Хекимян не са откликнали на тяхната покана.

Дебатът е разделен на два кръга – първо кандидат-кметовете ще отговарят на най-наболелите въпроси в София, а във втория – на въпроси, зададени от софиянци.

„Смятам, че съм единствения кандидат, който всеки ден се среща с хората в кварталите, ще продължа да се срещам с тях. В този смисъл моят разговор е с хората, очи в очи“, каза Григорова, попитана как ще стигне до балотаж.

„Социологията е платена. Вие имате кандидат за кмет, вие сте заинтересована страна“, каза Деян Николов, запитан защо в момента има по-малко подкрепа в момента, отколкото партията му в парламента . 

Водещите веднага го контрираха, че „нямат кандидат за кмет, това е негова лична воля“, визирайки Антон Хекимян, който бе издигнат за кмет от ГЕРБ.

„Молим ви за коректност, и да не си позволявате такива неща, когато сте приели покана от bTV. Шефовете не ни говорят в слушалката, той никога не го е правил, той има друга работа“, казаха водещите.

В неделя софиянци да излязат да гласуват и ще видим реалните резултати, каза още Деян Николов.

„Искам да отбележа нещо, че кандидатите на ПП и ГЕРБ бягаха от дебат. Това не прави нито чест на техните щабове, които ги съветват да участват и да не участват. Но това да не участват в нито един сериозен дебат, е обида към избирателите. Що се отнася до социологията, това не е първата кампания, в която вие участвате, убедил съм се, че тя често е невярна. Много от играчите са зависими и правят внушения“, каза Вили Лилков.

„Фактът, че кандидатите на сглобката не се появиха на нито един сериозен дебат, показва, че те нямат политическа култура“, включи се Григорова.

„Не се съобразяваме със социологията. Нашата социология, аз и Григорова не се прибираме вкъщи ходене по кварталите. Всички знаем, че социологията създава настроения и не показва фактическото положение на нещата“, каза на свой ред Ивайло Вълчев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Любимата ми маска с горчица, от която косата ми расте като луда и се сгъсти само за месец
Next: Земетресение разлюля България, Стражица напомни за себе си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.