Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цирк в bTV: Цветанка Ризова вбеси Христо Иванов и стана интересно
  • Новини

Цирк в bTV: Цветанка Ризова вбеси Христо Иванов и стана интересно

Иван Димитров Пешев март 27, 2024
asdvdsfvdbfdbgnhg.png

Цветанка Ризова успя да провокира госта си Христо Иванов, председател на „Демократична България“, с въпрос за мазното турско кафе, което е пил в скута на Делян Пеевски и какво всъщност е целял в крайна сметка с поведението си.

Първоначално демократът обвини Мария Габриел, че е разрушила доверието в себе си, след като е дала попълнена папка на Радев.

 

„Документът на ГЕРБ звучи като бракоразводна жалба за „Съдебен спор“. Това е най-голямата партия и нито един политически аргумент нямаше в този документ, с който ни отказват дебат за втория мандат“, каза Иванов.

По думите му и ГЕРБ са прекалявали с искания по време на преговорите.

„Важното е дали искаме да сме отговорни или си търсим повод да се врътнем. Има едно просто правило, докато всичко не е договорено, нищо не е договорено. Не сме искали категорично да сменим Калин Стоянов. Все пак е имало първоначална договорка. Искахме да се върнем към оригиналната формула. Г-жа Габриел го предложи това, но без споразумение“, издаде той.

Според него поведението на Габриел е било изключително недобросъвестно.

„Ние от телевизията научихме, че те ще дават пресконференция, дори не сме се карали. Научихме от телевизията, че те ще дават пресконференция. Абсурд! Абсурд!“, каза Иванов.

„Можехме да извадим списъка им с министри и да им кажем, че са прекалили. Не го направихме“, подчерта юристът.

По думите му въпреки всички провокации ПП-ДБ не са прекъснали процеса на преговорите.

Тогава водещата на „Лице в лице“ реши още малко да провокира събеседника си, който вече видимо беше вдигнал градусите на напрежението:

„Няма да използвам терминологията за кафето и анатомията, но се каза, че вие сте искали избори, нали така“, запита го Цветанка Ризова, а това видимо доизнерви Иванов, който започна да се върти на мястото си, да гледа в страни и да се пипа по врата.

Юристът започна да говори за себе си в трето лице:

„Христо Иванов искаше да няма първа брачна нощ и котки в чували. Ако на някого това не му харесва, това си е негова отговорност, защото тогава страната отива на избори“, каза Иванов.

„Трябва да можем да правим разлика между нещата, които са съществени и са национални приоритети и нещата, които са плод на емоция. Битовия аспект на нещата е най-вкусен за медиите, относно имена и т.н. Трябва все пак да се прави разлика между това и националния интерес. Ние искахме страната да излезе от блатото, в което е затънала“, заяви той.

По думите му сега ще иска от избирателите си да му дадат силата да може да прави реформи.

„Не може ГЕРБ да пращат страната на избори, защото не сме се разбрали за един министър. Явно има друг проблем и той е в дълбочина и това са регулаторите и съдебната власт“, завърши той.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дънди с шокираща новина при отпадането си от Денсинг старс
Next: Управител на магазин: Кашкавалът колкото повече отлежава, толкова по-скъп става

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.