Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цирк в bTV: Цветанка Ризова вбеси Христо Иванов и стана интересно
  • Новини

Цирк в bTV: Цветанка Ризова вбеси Христо Иванов и стана интересно

Иван Димитров Пешев март 27, 2024
asdvdsfvdbfdbgnhg.png

Цветанка Ризова успя да провокира госта си Христо Иванов, председател на „Демократична България“, с въпрос за мазното турско кафе, което е пил в скута на Делян Пеевски и какво всъщност е целял в крайна сметка с поведението си.

Първоначално демократът обвини Мария Габриел, че е разрушила доверието в себе си, след като е дала попълнена папка на Радев.

 

„Документът на ГЕРБ звучи като бракоразводна жалба за „Съдебен спор“. Това е най-голямата партия и нито един политически аргумент нямаше в този документ, с който ни отказват дебат за втория мандат“, каза Иванов.

По думите му и ГЕРБ са прекалявали с искания по време на преговорите.

„Важното е дали искаме да сме отговорни или си търсим повод да се врътнем. Има едно просто правило, докато всичко не е договорено, нищо не е договорено. Не сме искали категорично да сменим Калин Стоянов. Все пак е имало първоначална договорка. Искахме да се върнем към оригиналната формула. Г-жа Габриел го предложи това, но без споразумение“, издаде той.

Според него поведението на Габриел е било изключително недобросъвестно.

„Ние от телевизията научихме, че те ще дават пресконференция, дори не сме се карали. Научихме от телевизията, че те ще дават пресконференция. Абсурд! Абсурд!“, каза Иванов.

„Можехме да извадим списъка им с министри и да им кажем, че са прекалили. Не го направихме“, подчерта юристът.

По думите му въпреки всички провокации ПП-ДБ не са прекъснали процеса на преговорите.

Тогава водещата на „Лице в лице“ реши още малко да провокира събеседника си, който вече видимо беше вдигнал градусите на напрежението:

„Няма да използвам терминологията за кафето и анатомията, но се каза, че вие сте искали избори, нали така“, запита го Цветанка Ризова, а това видимо доизнерви Иванов, който започна да се върти на мястото си, да гледа в страни и да се пипа по врата.

Юристът започна да говори за себе си в трето лице:

„Христо Иванов искаше да няма първа брачна нощ и котки в чували. Ако на някого това не му харесва, това си е негова отговорност, защото тогава страната отива на избори“, каза Иванов.

„Трябва да можем да правим разлика между нещата, които са съществени и са национални приоритети и нещата, които са плод на емоция. Битовия аспект на нещата е най-вкусен за медиите, относно имена и т.н. Трябва все пак да се прави разлика между това и националния интерес. Ние искахме страната да излезе от блатото, в което е затънала“, заяви той.

По думите му сега ще иска от избирателите си да му дадат силата да може да прави реформи.

„Не може ГЕРБ да пращат страната на избори, защото не сме се разбрали за един министър. Явно има друг проблем и той е в дълбочина и това са регулаторите и съдебната власт“, завърши той.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дънди с шокираща новина при отпадането си от Денсинг старс
Next: Управител на магазин: Кашкавалът колкото повече отлежава, толкова по-скъп става

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.