Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цирк и кебапчета в ефира на Нова тв: Голяма разправия между Виктор и Делян Добрев
  • Новини

Цирк и кебапчета в ефира на Нова тв: Голяма разправия между Виктор и Делян Добрев

Иван Димитров Пешев октомври 27, 2023
rwqsdsdgdvvvvdfvdf.png

Петков блеснал в един ефир и пита къде отишли 27 ст. Законът казва „ние вземаме 70% от разликата“, не 100%. Той явно не е разбрал какво е гласувал. Всички, които работят против връщането на 73  ст. на хората, включително тези, които няма да влязат в пленарна зала, прецакват хората.

Това заяви в сутрешния блок на Нова телевизия депутатът от ГЕРБ Делян Добрев, коментирайки заплахата на ПП, че в петък няма да се появят на извънредното заседание на парламента.

Виктор Николаев реши да вземе госта си на подбив и започна да му се подиграва за въпросните стотинки:

„Е къде ги слагат тия пари, в джоба си или в банкова сметка“, каза водещият и започна да се смее. Това вбеси политика:

„На мен не ми е смешно. Защо се смеете“, запита гневно Добрев. Николаев на свой ред запази самообладание и поде:

„Ама обвинявате хора в корупция без доказателства“, заяви водещият, но заедно с него започна да говори и Добрев, без да му даде шанс да доизкаже тезата си:

 

„Не мога да разбера какво му е забавното. Тия 10 месеца досега са ощетили всеки водач с 700 лева“, изчисли политикът.

Според него всеки изгубен ден бърка в джоба на българите и на заседанието днес трябва да бъде взето решение.

„Казах още по време на преговорите за правителство, че единственото стабилно и полезно правителство за България е ДБ, ГЕРБ и ДПС. Това правителство ще работи за интересите на България .ПП са вредни“, категоричен бе той.

Добрев намекна, че може ГЕРБ да свали скоро кабинета. „Може да се случи скоро. Борисов е прекалено търпелив и от добрина им позволява да правят такива неща. Все иска да им дава шансове“, каза той.

По думите му има шанс Мария Габриел да не стане ротационен премиер. Политикът дори призна, че се надява ГЕРБ да спре да кара на мотото „от нас да мине“ и да спре да толерира поведението на ПП.

 

„Лена нали уж е завършила „Харвард“. Всички хора я разбраха тази табличка. Тя не успя ли. Не е смешно и не е свързано с кебапчета. Съжалявам я, защото аз вчера написах хумористичен пост срещу Кирил Петков и тя веднага скочи да го пази“, каза Добрев.

„Съжалявам Мария Габриел за атаките срещу нея. Опитват се да я изкарат нея виновна. Те така ни затрупаха с далавери за „Лукойл“ и „Газпром“, че забравихме за Шенген. Тази тема е пълно фиаско. По времето на ГЕРБ имахме само едина държава против влизането на България в Шенген, вече са две, а скоро най-вероятно и ще са три“, каза Добрев, визирайки Унгария.

„Имаме премиер и още 20 минитстри. Всички обещаваха чудеса. ЛКъде са? Нали щеше да има завод за електромобили в Ловеч? Къде е? Нали производителите чакаха на границата и чакаха Кирил Петков да поеме волана и да стане премиер? Къде са?“, запита той.

Добрев коментира, че времето е сухо и затова в Ловеч не дава вода. „Търсят нещо от нас преди 8 години, а те 2 години защо не дадоха пари на Ловеч, за да си оправят мрежата и да имат вода тогава?“, запита той.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Училищна директорка в Стани Богат събра очите на публиката, изненадата е голяма
Next: Тъмни облаци надвиснаха над фондовете за втора пенсия ТАБЛИЦА

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.