Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цитиридис готви изненада: Завръща се неочаквано във…
  • Новини

Цитиридис готви изненада: Завръща се неочаквано във…

Иван Димитров Пешев април 22, 2024
vsdfbvfdbdfnbghnghn.png

Наскоро Цитиридис се появи като гост в „Преди обед“ по bTV – медията, която свали шоуто му от екран. Дали обаче това е своеобразна реабилитация за тв водещия или намек, че скоро отново ще го видим на екран, съвсем скоро ще стане ясно. 

Въпреки че „Шоуто на Цитиридис“ падна преди половин година вече, той май се готви отново да се завърне триумфално там или поне такива мераци показва гъркът, докато коментира актуални теми в „Преди обед“. Тази пролет се очаква в ефира на медията да стартират няколко формата, един от които може би няма да има учудени, ако го води именно Цитиридис.

Фактът, че в телевизията вече го канят обратно, макар и само като гост, е сигурен знак, че скоро той ще се завърне и на екран. В bTV се шушука, че името му се обсъжда за проекти, които стартират наесен, а дотогава актьорът, освен с фитнес, се занимава с комедийните си програми, с които си изкарваше хляба и преди да стане телевизионер, пише „Уикенд“.

Цитиридис събира немалко фенове по комеди баровете, а е възстановил и музикалните си изяви като барабанист – с групата си „Додо Бенд“, с която даже ще прави и турне през лятото, пише още изданието. Додо пък е името, с което близките му го наричат открай време.

 

Появата на Цитиридис в ефира на bTV, независимо под каква форма, със сигурност не е случайно, особено предвид факта, че от медията биха могли да извикат всеки друг да коментира лайфстайл теми.

 

Любопитна подробност е, че Цитиридис бе първи гост и в БНТ – на водещата Андреа Банда Банда, което пък навежда на мисълта, че е възможно апетити към гърка да има и от държавната медия, а нищо чудно Кошлуков да му е подготвил примамлива оферта, за да го привлече в екипа си.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Hиĸoгa нe cпoмeнaвaй тeзи дyми нa Maйĸa cи, зaщoтo мнoгo я бoли ĸoгaтo ги чyвa!
Next: Как ще се плаща, ако работите по време на великденските празници?

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.