Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цитиридис печели двойно повече, откакто не е в Би Ти Ви
  • Новини

Цитиридис печели двойно повече, откакто не е в Би Ти Ви

Иван Димитров Пешев февруари 20, 2024
sdfvdsbvfdngkhgk.png

Николаос Цитиридис заработва повече в лафчета, отколкото, като бе водещ в Би Ти Ви. След като бе изгонен от частната медия, комикът веднага си намери работа. Той се завърна към предишното си поприще – на стендъп комедиант.

Според запознати Цитиридис прибирал по почти хилядарка за участие. Бившият водещ се скъсва от изяви и има по над 10 на месец. Или казано с други думи, прибирал по 10 бона, това са груби сметки, защото има месеци, в които излиза на сцената повече или по-малко, пише в днешния си брой таблоида „България днес“.

За последно Цитиридис се разписваше срещу 6 бона в Би Ти Ви. Заплатата му бе драстично орязана, след като и предаването му бе съкратено. Близки до гърка споделят, че Додо, както е наричан от приятелите си, бил доста по-щастлив отпреди, когато бил на работа в медията.

 

Цитиридис не щял и да чуе повече за телевизията, защото видял как точно стоят нещата. И предпочитал да се издържа със стендъп комедии, където е сочен за един от най-добрите в България.

Парите били добри, а и нямал работно време. Вече бил свикнал с подготовката покрай вечерното шоу, което води, и нямал никакви притеснения, когато излезе на сцената. Съвсем скоро Николаос ще тръгне на турне със своя спектакъл. А парите в банковата му сметка ще се увеличат още повече.

Бившата надежда на bTV Николаос Цитиридис, от когото се очакваше да замени Слави Трифонов, но се провали тотално, сега щял да се пробва в БНТ, твърди „Уикенд“. Водещият вече преговарял с държавната телевизия, а завръщането му на екрана се очакнало през есента.

Поканата от Емил Кошлуков била да започне още от сега, но Цитиридис се готвел за серия от различни гастроли. Откакто не работи в bTV той възобнови комедийните си предавания, започна усилено да репетира с барабаните, с които не се бе занимавал сериозно, откакто е завършил и сега искал да направи национално турне. Цитиридис щял да обикаля страната с варненския рапър Боро Първи.

В БНТ били убедени, че той е правилният човек за тях. На „Сан Стефано“ 29 смятали, че се е провалил в bTV заради некадърността на програмните директори на телевизията, а не заради личността на самия Цитиридис.

Че има затопляне на отношенията по оста БНТ-Цитиридис стана ясно и от „Вечерното шоу“ на телевизията майка, в което той гостуваше и бе представен като супер успешен професионалист.

Continue Reading

Previous: Честито! Шейховете вземат Yettel
Next: Зрители бесни на Ники Кънчев в Стани богат, искат Билалов да се върне като водещ

Последни публикации

  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.