Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цънцарова с голям гаф в ефир, ето как нарече Асен Василев…
  • Новини

Цънцарова с голям гаф в ефир, ето как нарече Асен Василев…

Иван Димитров Пешев април 1, 2024
vsdfbfdsbfdbdgngfmhj.png

Господин Главчев има шанс да покаже как ще изглежда едно служебно правителство, чиято цел е да организира предсрочните парламентарни избори и да отиде да си почива. Това заяви политическият анализатор Георги Харизанов в студиото на bTV.

„Главчев беше тясно свързан политически, докато не беше избран за деполитизирана позиция“, заяви още той. За това дали си върши добре работата като шеф на Сметната палата, Харизанов посочи, че „няма доказателства за обратното“, като допълни, че „някои институции трябва да работят тихо, те не са суперзвезди“.

За изказването на Бойко Борисов, че не са се виждали от 10 години, като се има предвид че Главчев не беше избран отдавна да ръководи Сметната палата, Харизанов уточни, че е „искал да каже, че не са се виждали от много време, ясно е посланието“.

Иначе той силно се съмнява, че Бойко Борисов се страхува от „Продължаваме промяната“.

Докато питаше госта си дали Димитър Главчев би се спрял на Асен Василев за финансов министър, Мария Цънцарова допусна грешка и го нарече вицепремиер.

Харизанов обаче веднага я поправи:

„Слава Богу той не е бил вицепремиер, а само финансов министър. Ясно е посланието ви, че той е важен и затова го повишихте, до последно имаше разногласия кой е премиерът Василев или Денков“, контрира я Харизанов.

И аз като Бойко Борисов на едро ги говоря нещата“, опита се да се оправдае Цънцарова.

Тя смени темата с вътрешния министър Калин Стоянов и той ли е бил заложникът за кабинета при положение, че няколко пъти се е стигнало до консенсус по време на преговорите.

„Служебният кабинет трябва да е тих. В голяма степен от него зависи какви ще са резултатите от изборите. Г-н Главчев има шанс да покаже как трябва да изглежда едно служебно правителство. Историята не започва с него, няма да свърши с него и никой не е гласувал за него. Служебно правителство може малко да успокои обществото, което направихме всичко възможно да разбуним“, каза още той.

„Избори 2 в 1 ще е добро за всички, най-вече за евродепутатите, които ще са по-легитимни и ще представят България с по-голямо самочувствие“, смята Харизанов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Урок по история: Ето кога се е появил Денят на лъжата
Next: Голяма промяна в София от днес, ще трае месеци

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.