Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Църквата на чудесата в Мелник, която лекува зависимости, психически проблеми и още много неща
  • Новини

Църквата на чудесата в Мелник, която лекува зависимости, психически проблеми и още много неща

Иван Димитров Пешев септември 11, 2023
sfddhgfhttrtrrt.png

Църквата на чудесата се намира в Мелник – най-малкия български град, известен повече с хубавото вино, отколкото с църквите си. Църквата на чудесата носи името на Свети Антоний Велики. Край малкия град се намира, също така и Мелнишкия манастир „Св. Богородица – Пантанаса“.

Там още може да посетите и църквата „Свети Йоан Предтеча“, или наречена още „Свети Яни“.

Възрожденската гробищна църква е много красива, и заслужава внимание, както и още поне десетина малки църквички, към които любезните жители на града биха могли да ви упътят. Днес ще разкажем за главната забележителност сред църквите в Мелник, а именно – „Свети Антоний Велики“.

Хиляди православни българи о всички краища на родина, хора от цял свят, болни и здрави, търсещи утеха и изцеление, посещават всяка година Църквата на чудесата.

Хора, търсещи спасение от зли демони и различни зависимости, като алкохолна и наркозависимост, посещават Мелник, за да потърсят изцеление в църквата „Свети Антоний Велики“. Пред иконата на светеца в красивата църква, застават онези, които вярват, че ще намерят изгубената надежда за чудодейно изцеление именно тук.

Възрастните жители на Мелник могат да разкажат поне няколко истории за хора, които са си тръгнали излекувани, след като са преспали в църквата, или са се молили горещо на Свети Антоний, да им даде здраве и изцеление.

Чудодейната икона на Свети Антоний помага най-вече на хора, които страдат от различни душевни заболявания

Църквата “Свети Антоний Велики” е изключителна гордост, не само за хората от град Мелник, но и за всички българи. Храмът на чудесата е единствен по рода си в България. Само още една църква в Европа – в италианския град Падуа, носи името “Сан Антонио”.

Безбройни са чудесата, които са се случили в мистичната обител. Св. Антоний е бил велик лечител. Доживял е до 105 години, и си е отишъл от този свят в добро телесно здраве и сила (pravoslavieto.com). Негови са думите „Никой, който не е победил изкушенията, не може да влезе в Царството небесно“. Сигурно затова църквата се посещава предимно от хора, които не могат самостоятелно да се освободят от своите пороци.

Освен огромната сила на иконата на Свети Антоний, в Църквата на чудесата има колона, опасана с тежки вериги. Там клетниците, налазени от „демоните“ биват „оковани“, за да прекарат нощта на святото място.

Друго, което трябва да сторите в чудната мелнишка църква, е да съзерцавате по-дълго иконата на Свети Антоний. Казват, че ако иконата ви се усмихне, ще си тръгнете здрави, а ако ѝ се появи „трето око“, ще откриете лек за заболяването си в най-скоро време.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Алена си каза тежката дума! Ето какво ще се случи с Бойко Борисов
Next: Извънредно! Адско меле на АМ Марица между Бус и ТИР, има жертва

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.