Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цялата истина за атлетичния милионер красавец в Игри на волята – Мартин Николов
  • Новини

Цялата истина за атлетичния милионер красавец в Игри на волята – Мартин Николов

Иван Димитров Пешев октомври 5, 2023
sdgdfhertertewrew.png

Мартин Николов-Елвиса определено е сред най-колоритните участници в сезон 5 на „Игри на волята“. За четири седмици в шоуто той успя да създаде коалиция в племето на Старейшините, да спечели смъртен враг в лицето на Виолета, да попадне в Чистилището и да си извоюва правото да се върне оттам.

Още в началото на „Игри на волята“ Мартин събуди любопитството, защото е първият милионер, който решава да стане част от шоуто.

Именно успешният му бизнес накара мнозина да се запитат каква е мотивацията на човек като Мартин да се бори с трудните условия и физическите изпитания в риалитито.

Вчера той реши да повдигне завесата относно участието си във формата, отговаряйки напълно откровено на въпроси, зададени от неговите последователи в Instagram. А ето ги и любопитните подробности, които той сподели.

38-годишният бизнесмен е завършил международни отношения в Лондон, както и право в УНСС. Дъщерите му, които видяхме и във визитката му при влизането, се казват Мари-Никол и Каролин. Той признава, че престоят в „Игри на волята“ му е помогнал да осъзнае и да оцени повече какво има отвън.

„Обожавам предаването“, признава Мартин и отбелязва, че е влязъл само за приключението и тръпката.

Причината да се запише в шоуто е неговата бивша приятелка, фолкпевицата Емануела, която вярвала, че ще се справи перфектно и го насърчила да се яви на кастинг.

„Със сигурност не влизам за наградата, а за тръпката. Аз съм реалист и знам колко по-слаб съм от всички тези тренирани спортисти и машини, но това няма да ми попречи да им дам отпор на макс.“

Мартин смята, че в сравнение с другите играчи той се откроява с ум, хитрост и стратегическо мислене. Неговата цел е да докаже, че социалната игра е по-важна от физическата сила.

Той не обича да говори за личния си живот, но на въпрос дали има жена до себе си, отговаря, че след последната би предпочел да си почине от връзки за известно време.

Относно последните събития в „Игри на волята“ Мартин е категоричен, че Моника първа е предала коалицията на т.нар. „Туристи“ в племето. Затова и не съжалява, че е гласувал срещу нея миналата седмица.

„Не си длъжен да играеш с един човек от началото до края – трябва да се адаптираш към ситуациите, за да оцелееш напред“, обяснява той.

4-5 месеца преди „Игри на волята“ Мартин започва да се подготвя сериозно за шоуто със своя личен треньор.

През последния месец и половина пък разчита и на тренировки с един от най-добрите участници в „Игри на волята“ – финалиста от сезон 4 Филип. Именно Фифо и Алекса са били и неговите фаворити за наградата миналата година.

Днес, след като снимките на шоуто вече са приключили, Мартин признава, че е останал с уникални спомени от това „незабравимо преживяване“, което би препоръчал на всеки. С присъщото си чувство за хумор той разкрива, че е очаквал да му бъде много трудно и определено очакванията му са били оправдани, а по време на шоуто е отслабнал с 12 килограма.

За сметка на това по всичко личи, че Мартин е открил чудесни приятели в шоуто, при това не само сред своите съплеменници от Старейшините.

Той посочва Иван Рълев като най-близкия си човек след играта, а в понеделник сподели кадри как се забавлява в ресторанта си в компанията на Денислава, Оряшкова, братята Рълеви, Мудева и Румен Радев.

Автор: „Една.бг“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мъжът на Гала със собствено предаване, конкурира На кафе
Next: Скръбна вест. На 56 години почина един от най-добрите актьори, изиграл е големи роли

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.