Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Цялата къща ухае божествено, докато го пека! КОЛЕДЕН КЕКС с ябълки: децата го нападат направо от формата!
  • Без категория

Цялата къща ухае божествено, докато го пека! КОЛЕДЕН КЕКС с ябълки: децата го нападат направо от формата!

Иван Димитров Пешев декември 2, 2024
Screenshot_21

Коледа – аромат на ябълки, канела, джинджифил, сушени плодове и коняк… Ако искате всички тези благоухания събрани в едно, то непременно си пригответе този Коледен кекс с ябълки и сушени плодове .

Докато се пече, къщата ще се пропие с вкусния аромат и едва ще дочакате кекса да се изпече (поне при моите деца е така), за да го нападнете! Ето необходимите продукти:

Коледен кекс с ябълки

Продукти:

(За тестото отмерете с чаша от 240 ml:)

Сухи съставки:

2 1/2 чаша универсално брашно (325 г)
1 супена лъжица бакпулвер (12 г)
1 щипка сол
1 супена лъжица смес от подправки (канела, индийско орехче, джинджифил, карамфил…)
1 1/2 чаша захар ( 270 g)

Течни съставки:

3 цели яйца
1/2 чаша мляко (120 ml)
3/4 чаша олио (180 ml)
1 супена лъжица ванилова есенция

И още:

1 чаша стафиди, бели и черни (150 г)
1 чаша орехи (100 г)
1 ракиена чаша ром (50 мл)
4 средно големи ябълки
пудра захар за поръсване (по желание)

размери на формата за кекс/тава за печене: 23 × 7,5 cm

Приготвяне:

В по-дълбока купа смесете стафидите със смлените орехи и ги залейте с ром. Оставете настрана да се маринова.

стафиди в ром

В дълбока купа смесете всички изброени сухи съставки, а в друга купа смесете всички течни съставки, които трябва да са със стайна температура.

Нарежете ябълките на по-малки кубчета.

ябълки кубчета

Изсипете течната смес в сместа от сухи съставки и разбъркайте до получаване на хомогенна, еднородна смес без бучки.

След това добавете сместа от ядки и стафиди, както и нарязаните ябълки и разбъркайте отново до равномерно разпределение.

Изсипете сместа в намазнена и набрашнена форма за кекс с дупка, разпределете равномерно и печете в предварително загрята фурна на 180 градуса за 55-60 минути.

коледен кекс с ябълки

Оставете да изстине преди да обърнете от формата.

коледен кекс с пудра захар

Преди поднасяне по желание поръсете с пудра захар.

коледен кекс парче

Да ви е сладко!

 

Continue Reading

Previous: Бях щастливо омъжена за съпруга си от 25 години. Но в деня на празника научих следното за него, след което животът ми престана да бъде същият
Next: ПАЛАЧИНКИ 3-TE ЧАШИ: най-накрая намерих СЪВЪРШЕНАТА РЕЦЕПТА за тънки, ажурени палачинки!

Последни публикации

  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.