Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Цялата къща ухае божествено, докато го пека! КОЛЕДЕН КЕКС с ябълки: децата го нападат направо от формата!
  • Без категория

Цялата къща ухае божествено, докато го пека! КОЛЕДЕН КЕКС с ябълки: децата го нападат направо от формата!

Иван Димитров Пешев декември 2, 2024
Screenshot_21

Коледа – аромат на ябълки, канела, джинджифил, сушени плодове и коняк… Ако искате всички тези благоухания събрани в едно, то непременно си пригответе този Коледен кекс с ябълки и сушени плодове .

Докато се пече, къщата ще се пропие с вкусния аромат и едва ще дочакате кекса да се изпече (поне при моите деца е така), за да го нападнете! Ето необходимите продукти:

Коледен кекс с ябълки

Продукти:

(За тестото отмерете с чаша от 240 ml:)

Сухи съставки:

2 1/2 чаша универсално брашно (325 г)
1 супена лъжица бакпулвер (12 г)
1 щипка сол
1 супена лъжица смес от подправки (канела, индийско орехче, джинджифил, карамфил…)
1 1/2 чаша захар ( 270 g)

Течни съставки:

3 цели яйца
1/2 чаша мляко (120 ml)
3/4 чаша олио (180 ml)
1 супена лъжица ванилова есенция

И още:

1 чаша стафиди, бели и черни (150 г)
1 чаша орехи (100 г)
1 ракиена чаша ром (50 мл)
4 средно големи ябълки
пудра захар за поръсване (по желание)

размери на формата за кекс/тава за печене: 23 × 7,5 cm

Приготвяне:

В по-дълбока купа смесете стафидите със смлените орехи и ги залейте с ром. Оставете настрана да се маринова.

стафиди в ром

В дълбока купа смесете всички изброени сухи съставки, а в друга купа смесете всички течни съставки, които трябва да са със стайна температура.

Нарежете ябълките на по-малки кубчета.

ябълки кубчета

Изсипете течната смес в сместа от сухи съставки и разбъркайте до получаване на хомогенна, еднородна смес без бучки.

След това добавете сместа от ядки и стафиди, както и нарязаните ябълки и разбъркайте отново до равномерно разпределение.

Изсипете сместа в намазнена и набрашнена форма за кекс с дупка, разпределете равномерно и печете в предварително загрята фурна на 180 градуса за 55-60 минути.

коледен кекс с ябълки

Оставете да изстине преди да обърнете от формата.

коледен кекс с пудра захар

Преди поднасяне по желание поръсете с пудра захар.

коледен кекс парче

Да ви е сладко!

 

Continue Reading

Previous: Бях щастливо омъжена за съпруга си от 25 години. Но в деня на празника научих следното за него, след което животът ми престана да бъде същият
Next: ПАЛАЧИНКИ 3-TE ЧАШИ: най-накрая намерих СЪВЪРШЕНАТА РЕЦЕПТА за тънки, ажурени палачинки!

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.