Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цяла България говори за думите на ген. Венцислав Мутафчийски, на прага сме на нещо голямо
  • Новини

Цяла България говори за думите на ген. Венцислав Мутафчийски, на прага сме на нещо голямо

Иван Димитров Пешев октомври 13, 2022
cqaclaslblasg.png

Военномедицинска академия (ВМА) е на прага на сключване на договор и лицензиране като център за бъбречни трансплантации, съобщи началникът на болницата генерал-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски, предава sofia24.bg.

Радостни сме, че можем да дадем този принос за обществото, добави той.

„Тази година се навършиха 15 години от първата трансплантация във ВМА, 85 са вече направените трансплантации, пет за последната година.

Скромен резултат, особено след пандемията, където имаше още по-голямо забавяне, но това не свали нашия ентусиазъм“, каза генерал-майор Мутафчийски. По думите му от тази година ВМА вече има 24-часово дежурство за целия период на годината.

Не изпускай тези оферти:

„Когато и да има нужда – ние можем да отговорим“, допълни той.

ВМА остана един от последните центрове за трансплантация у нас, отбеляза началникът на болницата. Венцислав Мутафчийски заяви, че той и колегите му ще продължат да поддържат високо ниво и отговорност в тази дейност.

Той благодари на всички близки на донори, които са помогнали на други хора да живеят.

Днес ВМА отбеляза Европейския ден на донорството. На церемонията присъства и служебният министър на здравеопазването д-р Асен Меджидиев. В края на събитието на „Дървото на живота“ във ВМА бяха закачени листчета с имената на петимата донори през тази година.

Още новини за болници:

Специализирана болница за активно лечение по акушерство и гинекология „Селена“ ЕООД, гр. Пловдив става университетска болница. Това решение прие на днешното си заседание Министерския съвет, съобщават от правителствената пресслужба.

Съгласно Закона за лечебните заведения университетските болници са многопрофилни или специализирани и в тях се осъществяват дейности по направленията: клинично обучение на студенти и докторанти по медицина и/или дентална медицина и/или фармация;

клинично обучение на студенти по специалности от професионално направление „Здравни грижи“; следдипломно обучение на лекари, лекари по дентална медицина, фармацевти, специалисти по здравни грижи.

Министерският съвет, по предложение на министъра на здравеопазването, определя кои лечебни заведения или техни клиники/отделения придобиват правата на университетски болници/клиники или отделения за срока на одобрението/ акредитационната оценка.

Предложението на министъра на здравеопазването се прави въз основа на мотивирано искане от съответния ректор на висшето училище, съгласувано с ръководителя на лечебното заведение.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дори лекарите не могат да обяснят това: Варена канела с мед – лек за рак, артрит, болести на жлъчния мехур, холестерол и още 10 здравословни проблема
Next: Билката, която трябва да я има във всеки дом: Мори стреса и привлича купища пари

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.