Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цяла България говори за думите на шефа на Пирогов: Шофьорите избиват народа! Мислят се за богове
  • Новини

Цяла България говори за думите на шефа на Пирогов: Шофьорите избиват народа! Мислят се за богове

Иван Димитров Пешев октомври 18, 2022
shashasfasfas.png

„На България не ѝ трябва война, избихме се по пътищата, благодарение на неразумното поведение на едно поколение. Все по-често карат дрогирани и пияни, чувстват се безнаказани, като богове на пътя“, каза по бТв директорът на болница „Пирогов“ д-р Валентин Димитров.

По думите му става въпрос за едно поколение, което родителите не възпитаваха заради липса на време и което беше научено, че има права, но не разбра, че има и задължения. Усещането за безнаказаност не е само на пътя, а във всички сфери, допълни директорът на „Пирогов“.

Д-р Димитров беше назначен за директор на лечебното заведение в края на юли тази година от бившия здравен министър Асена Сербезова след отстраняването на проф. Иван Поромански. Проф. Поромански беше уволнен заради много просрочени задължения на болницата.

„Заварих едни прекрасни колеги в тази болница, които си вършат перфектно работата в едни не много добри условия и с недостатъчно средства“, коментира д-р Димитров.

Не изпускай тези оферти:

Той обяви, че задълженията на болницата не се увеличават, а намаляват и има план за финансово оздравяване на лечебното заведение и строга финансова дисциплина през последните четири месеца.

Новият директор на „Пирогов“ изтъкна, че е увеличил заплатите на всички работещи в болницата с 40% до 60%.

Заплатите на всички работещи в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ са увеличени с 40% до 60% и не са забавяни и с ден, съобщи по bTV директорът на лечебното заведение д-р Валентин Димитров.

Д-р Димитров беше назначен за директор в края на юли тази година от бившия здравен министър Асена Сербезова след отстраняването на проф. Иван Поромански заради много просрочени задължения на болницата.

„Заварих едни прекрасни колеги в тази болница, които си вършат перфектно работата в едни не много добри условия и с недостатъчно средства“, коментира д-р Димитров. Той обяви, че задълженията на болницата вече са намалени под 16 млн. лв. и има план за финансово оздравяване на лечебното заведение и строга финансова дисциплина през последните 4 месеца.

„Имаме ясна визия и програма как да се оздрави финансово болницата и как да излезе с положителен баланс“, подчерта той.

Запитан за очакваната грипна и COVID вълна директорът на „Пирогов“ заяви, че повече се притеснява от новия грипен вирус, заради намаления имунитет, вследствие на COVID мерките през последните две години.

„Надявам се „Пирогов“ да не се превърне отново в COVID болница, а да си изпълнява функцията на спешна болница“, каза д-р Димитров.

Той припомни, че е прекарал много тежко COVID още при първата вълна и е оцелял благодарение на колегите си във ВМА, затова си е поставил и четвърта бустерна доза от ваксините срещу коронавируса.

Чувствам се перфектно, нямам никакви странични действия и смятам, че всеки трябва да го направи, ако е отговорен за здравето си. Лекарите в „Пирогов“ до един са се срещали с вируса по някакъв начин и когато решат, винаги могат да се имунизират. За мен е важен личният пример. Ваксинационният център в болницата работи и ежедневно има хора, които се ваксинират. И обществото, и лекарите узряхме, че фейк новините не водят до нищо добро, каза д-р Димитров.

„Пенсионерите не са тежест за системата, страшното е, че липсват млади лекари“, каза д-р Димитров в коментар за големият брой лекари в пенсионна възраст, които работят в болниците.

Запитан дали трябва да има частна детска болница в столицата той каза: „Трябва да има няколко болници, а не само една. Въпросът е как да обезпечим тези болници с кадри“.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Черна вест! Почина Ася Дамянова
Next: 40 дена четете тази молитва за изчистване на родови проклятия, изключително силна, само вижте какво ще стане

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.