Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цяла българия говори за думите на шофьор на линейка, който разкри мистерия
  • Новини

Цяла българия говори за думите на шофьор на линейка, който разкри мистерия

Иван Димитров Пешев ноември 6, 2022
cqclasclasldasbg.jpg

Един пост на шофьор на линейка подпали социалните мрежи. Думите му внасят яснота по една от най-големите мистерии, свързани с управлението на тези превозни средства със специален режим на движение.

Ето какво написа Илиян Павлов:

Видяно, преживяно, споделено:

„Когато видите линейка, която се движи бавно, въпреки че е с включени сирени, това не означава, че шофьорът си прави шега, а е защото най-вероятно превозва пациент с политравма, дете или бременна жена, която ражда или просто лекарят отзад е на крака и се опитва да спаси човешки живот, който виси на косъм!

Не изпускай тези оферти:

Това изисква прецизно и небързо шофиране. Казвам това, защото зачестяват случаите, когато другите шофьори свирят и правят неприлични жестове, защото видиш ли, кой смотаняк ще пусне сирените за спешен случай и в същото време линейката ще се движи бавно.

На тези хора обясняваме, че ние не возим картофи, а хора и понякой път освен много бързото каране, се налага и по-бавно, защото борбата за живот е на първо място.

Моля, имайте уважение към нас, шофьорите на спешни автомобили, давайте ни път и помнете, че рано или късно на всеки ще се наложи да се повози в линейката отзад.

Още подобни новини:

Подписан е договорът за доставка на детска линейка, обслужваща Варна и североизточния регион на България. В срок до 4 месеца линейката ще бъде на територията на града.

Това съобщи специално за DarikNews.bg Владислав Николов, основателят на благотворителната кампания „Аз вярвам и помагам“.

Закупуването на автомобила със специална цел се осъществи благодарение на събраните средства по време на кампанията на Сдружението за събиране и предаване за рециклиране на капачки, както и от дарените суми за инициативата.

„След близо четири месеца на десетки срещи с лекари, специалисти относно това какво трябва да има като апаратура в линейката, дни на денонощно проучване и търсене на фирми, компании, заводи производители и доставчици, стотици разговори с фирми и техните представители, хиляди молби и удостоверяване кои сме ние и какъв благотворителен проект сме, може да изкрещим: Подписахме договора!!! Линейката ще бъде от най-високо ниво и ще бъде Мерцедес!“, споделя Владислав Николов, председател на Сдружението в личния си профил във Facebook.

Специално пред кореспондент на DarikNews.bg той разказа за дългия и труден път, свързан с каузата за закупуване и даряване в ЦСМП-Варна на специализирана детска/неонатална линейка в помощ на хиляди бебета и деца от цяла Североизточна България.

Той допълни още, че успехът се дължи на всички, които досега са събирали капачки, стотинки, купували са си вода с кауза или са дарявали средства в подкрепа на инициативата.

При последната мащабна акция на Сдружението през октомври бяха събрани над 22 тона капачки. Средствата от предаването на капачки за рециклиране бяха добавени към наличните 250 хил. лева за закупуването на детска линейка и оборудването ѝ. Стотинките, събрани на 8.10 т.г. за половин ден, се равняват на над 11 хил. лева.

Замисляли ли сте се как нещо толкова дребно може да се превърне в нещо голямо, което да спасява животи?

Ето как започна всичко. Кампанията стартира през 2015 г., както и неправителствената организация с името „Аз вярвам и помагам“. Тя е първата такава за събиране на капачки в помощ на недоносените бебета в България.

Всяка стотинка, попаднала по сметката и събрана от благотворителните инициативи, отиваше директно по сметката и се използваше единствено за скъпоструващи медицински апаратури за бебета. В началото са стартирали само трима човека, но постоянно бройката се увеличавала, а в момента хората, които помагат и следват пътя на Сдружението, са хиляди.

„Припомняме, че тръгнахме от квартална малка кампания и ни изкупуваха 1 кг капачки за 0,30 лв., а днес ще направим така, че Варна и Североизточна България да имат най модерната детска линейка в помощ на хиляди бебета и деца!“, каза още основателят на Сдружението.

Сдружение „Аз вярвам и помагам“

Само в Област Варна от началото на кампанията досега са събрани и предадени за рециклиране над 241 000 кг пластмасови капачки и са направени над 20 дарения, включващи значими чисто нови медицински апаратури и принадлежности.

До този момент са проведени 7 големи събития в центъра на Варна – на площада пред Катедрален храм „Успение Богородично“, по време на които са преминали стотици хиляди души да предадат своите капачки.

„Ние се стараем още от създаването на идеята ни не само да събираме капачки, а да възпитаваме хората в мисъл към човешкия живот, природата и тяхната пряка зависимост“, обобщи пред DarikNews.bg Владислав Николов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедия! Тираджия прегази 19-годишна хубавица
Next: Фейгин от ИГРИ НА ВОЛЯТА спечели златен медал

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.