Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цяла България говори за него! Шофьор спря и върна пътник към живота
  • Новини

Цяла България говори за него! Шофьор спря и върна пътник към живота

Иван Димитров Пешев април 26, 2023
shofoasirasrkasroasrias.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Намесата в нужния момент е ключова за предотвратяването на трагедии. За подобен акт на смелост и добрина, споделя жена, която е пътувала от София към Сливен с автобус.

Дамата, която е с инициали С. С., разказва в социалната мрежа Facebook, че пътник е получил гърч и глъгнал езика си, а шофьорът е оказал първа долекарска помощ на потърпевшия. Тя седяла на мястото си, когато чула притеснителни звуци.

„Обръщайки се назад, виждам как на един от пътниците тялото започва да прави странни движения и да изпада в безсъзнание, при което аз започнах да викам за помощ, очевидно той правеше гърч и гълташе езика си“, пише С. С.

Автобусът моментално спрял, а водачът попитал има ли лекар в превозното средство. Последвало мълчание, а тогава мъжът решил да се намеси. „Той извади езика на момчето след около минута борба… момчето започна да диша и да идва в съзнание“, разказва жената. Друга дама извикала линейка, която пристигнала при автобуса.

Госпожата, разказваща за случая, определя постъпката на мъжа като „геройство“, пише GlasNews.

Вижте целия ѝ разказ, публикуван без намеса:

Искам чрез този пост да благодаря още веднъж на човека, който днес пред очите ми и на още 18-20 души, показа качества, които трябва да притежава всеки един от нас. Качества, които във времена като днешните, за съжаление започват да липсват и все по-рядко да ги виждам в хората.

Днес, пътувайки от София към Сливен с автобус, изведнъж започна да се чува странен звук от задните седалки, беше като хъркане, не мога точно да го опиша… Обръщайки се назад виждам как на един от пътниците тялото започва да прави странни движения и да изпада в безсъзнание, при което аз започнах да викам за помощ, очевидно той правеше гърч и гълташе езика си.

Автобуса веднага спря. Първи да окаже помощ дойде шофьора! Той попита няколко пъти дали сред нас има медицинско лице всички мълчахме, малко по-късно съвсем случайно разбрах, че е имало, но да бъдеш студент по медицина пак е повече от шофьор (не подценяван професията), но в историята ми аз ПОДЧЕРТАВАМ – ЧОВЕШКИ КАЧЕСТВА, а не диплома или успешно завършени семестри!!!

Шофьорът на име Билял е героят в моята история, той извади езика на момчето след около минута борба, аз не можах да мръдна, при мен шока в подобна ситуация е много голям, момчето започна да диша и да идва в съзнание, през това време една дама до мен звънна на 112 да повика линейка.

Ние бяхме на около 30 км от Пловдив, Бърза помощ дойдоха до 20-тата минута. Аз не искам да коментирам дали това е нормално при някакво заболяване, но говорейки с момчето малко по-късно той не спомена да страда от такова.

Аз искам да споделя с вас за един герой в моите очи, за един достоен за уважение в моите представи човек, който не е изгубил човешкото в себе си, способен да изпита състрадание и в същото време да остане достатъчно адекватен за да успее да помогне!

Един такъв момент, ме кара да се замисля над много неща и най-вече защо около 15 човека не потрепнаха дори?
Благодаря на дамата, която повика бърза помощ, и Браво за хуманната постъпка и доброто сърце на Билял!

Ти си един герой, и съм сигурна, че не само днес и не само в моята история!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето каква е цената на бебето на Камелия, сумата е умопомрачителна
Next: Пияна съпруга нападна съпруга си. Той в истерия звъни на 112

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.