Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цяла България говори за тези младежи! Скочиха в огъня и спасиха възрастен мъж. А после се върнаха
  • Новини

Цяла България говори за тези младежи! Скочиха в огъня и спасиха възрастен мъж. А после се върнаха

Иван Димитров Пешев април 10, 2023
safaskykasyoasyoas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Пожар е избухнал в постройка в Съединение. Огънят е обхванал покрива на постройката и е вдигнал по тревога огнеборците.

В помещението, пригодено за живеене, долепено до къща в Съединение, се намирал възрастен мъж. Обитателят на стаята, така и не е усетил как е лумнал огънят, който почти мигновено обхванал покрива на постройката. Младежи са забелязали пожара и се втурнали да помагат, това разказва Таня Арабова в социалната мрежа, предава GlasNews.

Един от младежите е Димитър Калеев. Таня споделя, че го познава откакто се е родил. С Митко бил и негов приятел – Михаил Семерджиев.

„Цар на белите и произшествията е Митко. Колко инциденти е претърпял, колко болка е преживял – знае си само той и родителите му“, написа Таня.

Младежите влезли в горящата постройка, за да извадят живеещия там човек, а той бил в неадекватно състояние, твърди Таня. Сам едва ли е щял да успее да излезе.

„После се връщат обратно в огъня, за да извадят газовата бутилка, преди да се е подпалила. И да взриви всичко наоколо. И така не позволяват един инцидент да се превърне в трагедия. Защото къщите са близо една до друга, а обитателите им – на сериозна възраст. Нито могат да тичат, нито да реагират бързо“, добавя още жената.

„Медиите ни занимават с това, в каква килия била Емили Тротинетката. Като че ли това е най-важното, което се случва в момента. Но ако ги нямаше тези младежи и се беше случила трагедия, щяха да са там. Настървени, алчни за сензация. Да търсят кой точно е виновен. Та с една дума, приятели – трагедиите продават. Доброто дело – не.

Написах го за всички, които плюят по младото поколение. Не е вярно, че няма отговорни и добри млади хора, възпитани с ценности. Има! Просто за тях никой не говори. Не говорят и те. Защото не търсят популярност в социалните мрежи или където и да е. За разлика от разните певачки, инфлуенсъри и тем подобна утайка, които обществото ни приема за каймак“, завършва публикацията си Таня Арабова.

Под публикацията на Таня заваляха поздрави към момчетата, които са се втурнали да помагат на възрастния мъж. Ето малка част от коментарите:

„Браво на момчетата! Точно те трябва да бъдат в новините и в медиите, както и много други прекрасни деца“, написа Филка Атанасова.

„Браво на това момче и неговия приятел, респект към тези младежи!“, добави Надя Михалева.

„За това няма да спра да повтарям, че за доброто трябва да се говори и то с конкретни примери и имена, трябва да бъдат сочени тези хора от всички. Задължително. Имаме нужда да виждаме, за да повярваме, че доброто го има, съществува, всеки ден. Става заразно. За добрините не трябва да се мълчи“, категорична е Бисера Иванова.

„Поздравления за Митко и другото момче. Постъпили са като истински хора. Без да чакат, без предразсъдъци. Шапка им свалям на тези младежи“, коментира Цеци Милушева.

„Поздравления за проявената смелост! Бъдете здрави, момчета! Гордеем се в вас!“, написа Антоанета Симеонова.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Синът на наша кинолегенда със зов за помощ от Китай: Помощ, животът ми е в жестока опасност
Next: Булката остана без думи, след като получи красива изненада от младоженеца в деня на сватбата

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.