Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цяла българия говори за този абитуриент. Еткак се появи на бала си
  • Новини

Цяла българия говори за този абитуриент. Еткак се появи на бала си

Иван Димитров Пешев май 24, 2022
abiabutururient.jpeg

Можете да споделите с приятели от тук:

Сезонът на баловете е и в социалните мрежи вече се въртят всякакви снимки на момчета и момичета в празнични тоалети, наконтени с изящен грим и блестящи бижута.

Всеки един от тях иска да изглежда неотразимо в деня, в който празнува съзряването си.

През годините историята помни всякакви хрумки на младите хора, с които да покажат своята оригиналност. Като се започне от дрехите, та се стигне до превозните средства.

На бал по бяла тениска, по бодиарт, пера, дантели, коприна, кристали. А по улиците от училището до тържеството са минавали каляски, таксита, трактори, боклукчийски камиони и т.н.

За да се запази традицията и тази година има претенденти за най-оригинална поява на бала. В социалните мрежи се появи снимка на абитуриент, който е отишъл на тържеството си по халат и джапанки, а в ръката си държи пура, но има и слънчеви очила. Потребителите веднага го сравниха с Хю Хефнър. Някой от тях дори откриха, че халатът съвсем не е евтин, тъй като е VERSACE.

Втора ръка в сайтовете за пазаруване същата дреха върви около 100 лева, което пак е по-малко от средната цена за мъжки костюм за бал.

По-късно стана ясно, че абитуриентът еот Езикова гимназия „Доктор Петър Берон” в Кюстендил.

Тази година училището изпраща 107 дванадесетокласници, които по традиция се събраха в училищния двор на едно от най-старите учебни заведения под Хисарлъка, съобщава Struma.bg. Абитуриентите заедно с класните си ръководители се отправиха след това към гаровия площад за снимки пред Войнишкия паметник. Там ги посрещнаха десетки роднини, приятели и близки.

Абитуриентите тръгнаха за ресторант „Велбъжд”, където празнуваха, спускайки се по алеята със стълбичките, която кюстендилци преди години нарекоха Шан-з-Елизе.

Момичетата заложиха на дълги рокли

Безспорно най-нестандартният абитуриент в началото на абитуриентската фиеста бе кюстендилец, който дефилира по халат на Версаче, с джапанки и пура в ръка. Момчето заклейми суетата и с финес и добро настроение се нареди в колоната от свои съученици със завидно самочувствие. Снимката му много бързо обиколи и социалната мрежа, където събра коментари от двата полюса. Разбра се и името му – Марк Манчев.

Кувертът тази година по заведенията, където роднините на абитуриентите се събираха, за да отпразнуват паметните събития, бе 40 лева. „Ние си ангажирахме места за около 80 човека още през ноември. Платихме капаро, за да сме спокойни”, споделя баща на абитуриент.

Момчетата забравиха за вратовръзките и избраха папийонки

Именно Марк Манчев е младежът, който се е появил на бала си по халат.

„Празнувахме в заведение, ама много хора, имаше 7 абитуриенти с техните роднини. Наложи се да изкарат и маси навън”, допълват празнуващи.

„Тази година абитуриентка е малката ми дъщеря. Решихме да направим събирането с роднините друга вечер, а не в самия ден на бала. Така детето ще може да остане по-дълго време с гостите си, не ми се струва удачно иначе. Тя ще стои един час и после трябва да тръгне”, разказва майка на бъдеща абитуриентка.

За бала си голяма част от момичетата от Езикова гимназия заложиха на дълги рокли. Цветовете пък бяха в гамата черно, шампанско, бордо, турско синьо и патладжан. Класическите къдрици останаха на мода тази година, наред със събраната в кок коса.

Вталени костюми в светли тонове и с елеци бе преобладаващият избор на мъжете тази година, като най-предпочитаните цветове са бледо розово или бледо лилаво. Папийонките взеха превес над вратовръзките. Забелязваха се и различни аксесоари като брошки, кърпички, цветя или пера.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Новината обиколи планетата светкавично! Руските танкове са на изложба в Киев
Next: Кирил Петков е бесен! БСП сензационно: Напускаме коалицията

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.