Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цяла България на крака! Голямата Илиана Раева взриви с думите си за битата Диана Димитрова
  • Новини

Цяла България на крака! Голямата Илиана Раева взриви с думите си за битата Диана Димитрова

Иван Димитров Пешев декември 21, 2022
rkaskroasdkas.png

Президентът на Българската федерация по художествена гимнастика Илиана Раева коментира във Фейсбук скандала около Диана Димитрова, която наскоро сподели, че е малтретиран от свой колега.

„Направо ми е тъпо да коментирам, но чета изказвания от психолози, фейсолози, известни и неизвестни личности, жени и мъже по повод скандала и побоя над актрисата Диана Димитрова.

Със сигурност побойникът е предизвикан. Но няма предизвикателство, което може да оправдае побой над жена. Има си начини да отговориш и това не е боят!

Чета и искрено се възмущавам от злорадството, основно от жени, разбира се, има и доволен брой мъже, но е и разбираемо.

Не изпускай тези оферти:

Хората са толкова озверели, толкова са агресивни, че една такава история е нормално да отприщи тази вълна от критики към жертвата.

Що за мъж си да пребиеш/набиеш жена? Както и да те е предизвикала. Ние живеем в патриархален свят, повече отколкото е допустимо, но насилието върху слабия пол е гнусна комплексарщина и безсилие. Още по-отвратително е обаче, как множеството оправдава това.

Тук изобщо не коментирам темата моралът на жертвата, действията и, реакциите и. Тя достатъчно е била наказана от начина, по който е била отхвърлена. Но да бъде бита и то пред свидетели, които са си кютали и не са взели отношение… Ами безумно е.

Последните дни попадам на различни статии с описани различни ужасни (според мен) събития в различни точки на света. За пореден път ще споделя тук, че смятам, че чипът на човешкото същество е сбъркан. Количеството агресия и омраза не са съвместими с Твореца.

Ще завърша с анализа на автора на една статия, в която той анализира човешкото същество и доказва, че то е най-агресивното и зло същество на Земята. Пише, че то е единственото същество, което може да изтреби огромен брой от себеподобните си и вярва, че не сме приспособени да живеем на планетата Земя, за разлика от животните и растенията.

И накрая казва, че може би сме “докарани“ и размножени тук, поради огромната ни агресия.

Дава прекрасни примери за теорията си, но този ми пост е по друга тема.

Като включим извратената братоубийствена война и всичко подобно, което се случва в света в момента, този побой над актрисата си го отчитаме като нещо в реда на нещата, докато преживяме на вечеря и гледаме новините, или докато пием кафе сутрин, или бориме махмурлука с вряло шкембе.

Стига с тази отвратителна агресия, злоба и примитивност.

Планетата на Орките…“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зрителите на Стани богат в ступор! Всички питат защо излъчиха снощи това
Next: Работодателите вдигат заплатите

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.