Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цяла България на крака! Голямата Илиана Раева взриви с думите си за битата Диана Димитрова
  • Новини

Цяла България на крака! Голямата Илиана Раева взриви с думите си за битата Диана Димитрова

Иван Димитров Пешев декември 21, 2022
rkaskroasdkas.png

Президентът на Българската федерация по художествена гимнастика Илиана Раева коментира във Фейсбук скандала около Диана Димитрова, която наскоро сподели, че е малтретиран от свой колега.

„Направо ми е тъпо да коментирам, но чета изказвания от психолози, фейсолози, известни и неизвестни личности, жени и мъже по повод скандала и побоя над актрисата Диана Димитрова.

Със сигурност побойникът е предизвикан. Но няма предизвикателство, което може да оправдае побой над жена. Има си начини да отговориш и това не е боят!

Чета и искрено се възмущавам от злорадството, основно от жени, разбира се, има и доволен брой мъже, но е и разбираемо.

Не изпускай тези оферти:

Хората са толкова озверели, толкова са агресивни, че една такава история е нормално да отприщи тази вълна от критики към жертвата.

Що за мъж си да пребиеш/набиеш жена? Както и да те е предизвикала. Ние живеем в патриархален свят, повече отколкото е допустимо, но насилието върху слабия пол е гнусна комплексарщина и безсилие. Още по-отвратително е обаче, как множеството оправдава това.

Тук изобщо не коментирам темата моралът на жертвата, действията и, реакциите и. Тя достатъчно е била наказана от начина, по който е била отхвърлена. Но да бъде бита и то пред свидетели, които са си кютали и не са взели отношение… Ами безумно е.

Последните дни попадам на различни статии с описани различни ужасни (според мен) събития в различни точки на света. За пореден път ще споделя тук, че смятам, че чипът на човешкото същество е сбъркан. Количеството агресия и омраза не са съвместими с Твореца.

Ще завърша с анализа на автора на една статия, в която той анализира човешкото същество и доказва, че то е най-агресивното и зло същество на Земята. Пише, че то е единственото същество, което може да изтреби огромен брой от себеподобните си и вярва, че не сме приспособени да живеем на планетата Земя, за разлика от животните и растенията.

И накрая казва, че може би сме “докарани“ и размножени тук, поради огромната ни агресия.

Дава прекрасни примери за теорията си, но този ми пост е по друга тема.

Като включим извратената братоубийствена война и всичко подобно, което се случва в света в момента, този побой над актрисата си го отчитаме като нещо в реда на нещата, докато преживяме на вечеря и гледаме новините, или докато пием кафе сутрин, или бориме махмурлука с вряло шкембе.

Стига с тази отвратителна агресия, злоба и примитивност.

Планетата на Орките…“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зрителите на Стани богат в ступор! Всички питат защо излъчиха снощи това
Next: Работодателите вдигат заплатите

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.