Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цяла България остана смаяна, след като съдът прочете присъдата на убиеца на Милен Цветков
  • Новини

Цяла България остана смаяна, след като съдът прочете присъдата на убиеца на Милен Цветков

Иван Димитров Пешев март 5, 2022
milencvetkovsdudud.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Той е осъден за убийство по непредпазливост
Обвиняемият за смъртта на журналиста Милен Цветков – Кристиан Николов, получи 9-годишна ефективна присъда за убийство по непредпазливост. Николов ще излежава наказанието си при първоначален общ режим. От продължителността на престоя му в затвора ще се приспадне този в ареста и времето, прекарано под домашен арест.

Освен това шофьорската книжка на Николов се отнема за срок от 10 години. Той ще трябва да плати и разноските по делото. Кристиан Николов съзнателно е седнал зад волана, въпреки употребените по-рано кокаин, амфетамини и метаамфетамини. Той е знаел какви последици може да има решението му и въпреки това е шофирал, мотивираха се от прокуратурата, за да поискат 15 години затвор.

„Винаги за близките, за пострадалите – наказанията са малки. А винаги за извършителите – са големи. Така че законодателят неслучайно е предвидил при определяне на наказанието всички обстоятелства да бъдат преценени”, заяви Менко Менков, адвокат на семейството на Кристиан Николов

Кристиан Николов е млад, с чисто съдебно минало и известен постоянен адрес – тези факти накараха обвинението да не поиска най-тежкото наказание.Оттам обаче са категорични – установените в кръвта му следи от дрога не са резултат от употреба на чай или паста, както твърдеше Николов.

„Доживотен затвор обикновено е за много по – сериозни неща. Ние считаме, че обвинението, първо, е доказано само за непредпазливост и че наказанието трябва да бъде под 10 години лишаване от свобода”, посочи Константин Симеонов, адвокат на Кристиан Николов.

Прокуратурата обори и твърденията на Кристиан Николов, че му е станало лошо непосредствено преди удара с колата на Милен Цветков. Ако било вярно, автомобилът щял да криволичи по улицата, за което няма никакви данни.

„Самото “употреба на наркотици” не формира евентуален умисъл”, категоричен е Константин Симеонов, адвокат на Кристиан Николов.

Решението на съда идва почти две години след катастрофата, при която колата на Милен Цветков беше пометена от джипа на Кристиан Николов. Инцидентът се случи на кръстовище и при червен светофар. Решението на съда не е окончателно. То може да се обжалва в 15-дневен срок.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Какво се случва в държавата: Спешна среща на управниците заради извънредната ситуация
Next: Властите с тревожно съобшение. Всеки българин да провери своето бомбоубежище

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.