Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цяла България остана смаяна, след като съдът прочете присъдата на убиеца на Милен Цветков
  • Новини

Цяла България остана смаяна, след като съдът прочете присъдата на убиеца на Милен Цветков

Иван Димитров Пешев март 5, 2022
milencvetkovsdudud.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Той е осъден за убийство по непредпазливост
Обвиняемият за смъртта на журналиста Милен Цветков – Кристиан Николов, получи 9-годишна ефективна присъда за убийство по непредпазливост. Николов ще излежава наказанието си при първоначален общ режим. От продължителността на престоя му в затвора ще се приспадне този в ареста и времето, прекарано под домашен арест.

Освен това шофьорската книжка на Николов се отнема за срок от 10 години. Той ще трябва да плати и разноските по делото. Кристиан Николов съзнателно е седнал зад волана, въпреки употребените по-рано кокаин, амфетамини и метаамфетамини. Той е знаел какви последици може да има решението му и въпреки това е шофирал, мотивираха се от прокуратурата, за да поискат 15 години затвор.

„Винаги за близките, за пострадалите – наказанията са малки. А винаги за извършителите – са големи. Така че законодателят неслучайно е предвидил при определяне на наказанието всички обстоятелства да бъдат преценени”, заяви Менко Менков, адвокат на семейството на Кристиан Николов

Кристиан Николов е млад, с чисто съдебно минало и известен постоянен адрес – тези факти накараха обвинението да не поиска най-тежкото наказание.Оттам обаче са категорични – установените в кръвта му следи от дрога не са резултат от употреба на чай или паста, както твърдеше Николов.

„Доживотен затвор обикновено е за много по – сериозни неща. Ние считаме, че обвинението, първо, е доказано само за непредпазливост и че наказанието трябва да бъде под 10 години лишаване от свобода”, посочи Константин Симеонов, адвокат на Кристиан Николов.

Прокуратурата обори и твърденията на Кристиан Николов, че му е станало лошо непосредствено преди удара с колата на Милен Цветков. Ако било вярно, автомобилът щял да криволичи по улицата, за което няма никакви данни.

„Самото “употреба на наркотици” не формира евентуален умисъл”, категоричен е Константин Симеонов, адвокат на Кристиан Николов.

Решението на съда идва почти две години след катастрофата, при която колата на Милен Цветков беше пометена от джипа на Кристиан Николов. Инцидентът се случи на кръстовище и при червен светофар. Решението на съда не е окончателно. То може да се обжалва в 15-дневен срок.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Какво се случва в държавата: Спешна среща на управниците заради извънредната ситуация
Next: Властите с тревожно съобшение. Всеки българин да провери своето бомбоубежище

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.