Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цяла България плаче! Почина обичаният от всички д-р Димитър Ненов
  • Новини

Цяла България плаче! Почина обичаният от всички д-р Димитър Ненов

Иван Димитров Пешев февруари 7, 2024
afdjvdfvkdfvkdfvkfd.png

Напусна ни проф. д-р Димитър Ненов, д.м.н., специалист по вътрешни болести и нефрология, заместник-ректор на МУ-Варна в периода 1978-1979 и 1985-1987 г., един от доайените на Клиниката по нефрология и диализа във Варна, безспорен авторитет в нефрологичната общност не само в България, но и в света.

Уважаван специалист, спомогнал за успешната професионална реализация на стотици млади лекари.

 

Човек с висок професионализъм и професионална етика, с много знания и умения, винаги готов да ги сподели с по-младите си колеги. Академичното ръководство на МУ-Варна и колегите на проф. Ненов изказват своите най-искрени съболезнования към близките и семейството му.

 

Роден е на 09.05.1933 г. в с. Побит камък, Разградско. Завършва полукласическа гимназия в Русе и медицина във ВМИ-София през 1957 г. Придобива специалностите „Вътрешни болести“ и „Нефрология“. Специализирал е в Прага, Болоня, Парма и Москва. Работил е като участъков терапевт в Бургас (1957-1958), инспектор в отдел “Народно здраве“ на ОНС – Бургас (1958), зам. главен лекар на Окръжна болница(1959-1960) и началник на БМП-Бургас (1961).

Асистент в Катедрата по вътрешни болести на МУ-Варна от 1962 г. Хабилитиран е като доцент (1973) и професор (1985). От 1973 г. е ръководител на клиниката по нефрология и основател и организатор на първото отделение за хемодиализа във Варна. Ръководител е на Обединената катедра по вътрешни болести на МУ-Варна (1987-1992), а от 1992 г. до пенсионирането си през 2001 г. е ръководител на Катедрата по нефрология, хемодиализа и хематология на МУ-Варна.

Проф. д-р Димитър Ненов създава Клиниката по нефрология и хемодиализа в далечната 1973 г. с амбиция да се усвоят и въведат в ежедневната клинична практика всички нови методи на изследване и лечение, които се прилагат в Европа и в света.

По идея на проф. д-р Д. Ненов, дмн, през 1991г. е създадена Фондация „Бъбрек“ – Варна. Той е и един от инициаторите за създаването на Световен алианс на бъбречните фондации (първи заседания: м. май 1999 г в Буенос Айрес и м. септември 1999 г в Мадрид). Почетен член е на университетите в Прага и Скопие.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Шок: Цънцарова и Натали заплашиха да напуснат заради…
Next: Повелителите на Дървения Дракон! ПЕТ зодии, на които Съдбата готви големи ИЗНЕНАДИ през 2024

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.