Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цяла България се моли за тях: Ето кои са отвлечените българи Любомир и Данаил
  • Новини

Цяла България се моли за тях: Ето кои са отвлечените българи Любомир и Данаил

Иван Димитров Пешев ноември 20, 2023
sdfkfhkfkgkhkjgh.png

Отвлечените от йеменските хути българи в Червено море са капитанът и помощник- капитанът на кораба Galaxy Leader – 38- годишният Любомир Чанев и 39-годишният Данаил Веселинов, научи bTV от свои източници.

„Установили сме контакт с близките на отвлечените. Те разполагат с пълната информация и сме им предложили психологическа помощ. Работим по решаването на кризата“, обяви главният секретар на МВР Живко Коцев.

В социалните мрежи Събина Веселинова, съпруга на помощник-капитана, написа: „Ти ще се върнеш, ще бъдем отново заедно! Помолете се за хората, които бяха отвлечени на този проклет кораб! Чакам те!“

От Министерството на външните работи коментираха случая 24 часа, след като стана ясно, че има отвлечени българи.

„МВнР работи по изясняването на всички обстоятелства по случая в тясна координация с българските дипломатически представителства в региона и с партньорски институции. МВнР е в контакт и със семействата на двамата български граждани част от екипажа на кораба“, обявиха от ведомството.

Корабът е регистриран на името на британска компания, която според израелски медии е частично собственост на израелския магнат Ейбрахам Унгар. Плавателният съд е натоварен с автомобили е и е плавал от Турция към Индия. Бившият зам.-ръководител на Съвета за национална сигурност на Израел д-р Шаул Шей обясни каква заплаха представлява шиитската групировка за морския трафик в Червено море.

„60% от товарите на нефт и газ към Европа минават по този маршрут. Това е и политически ход – бунтовниците казват на света: ние контролираме тази зона. Предполагам, че може да поискат и откуп за заложниците“, смята израелският експерт по сигурност.

Бунтовниците хути заявиха, че отвлеченият кораб се намира в йеменско пристанище. И заплашиха, че всеки плавателен съд, свързан с Израел, ще бъде тяхна цел, докато военната операция в Ивицата Газа не спре.

Израел обвини Иран, който подкрепя хутите, в поръчителство на отвличането. Техеран категорично отрече да има общо със случая.

По информация на Израел на борда има между 22 и 25 души – моряци от Украйна, България, Филипините и Мексико.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Директорка на училище: Тъжната новина ни порази мълниеносно
Next: Днес Църквата празнува един от най-големите християнски празници, ето какво се прави

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.