Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цяла година в съда не влиза дело за жена, която е била отвлечена и бита от бащата на децата си
  • Новини

Цяла година в съда не влиза дело за жена, която е била отвлечена и бита от бащата на децата си

Иван Димитров Пешев август 3, 2023
dgdgdfgdfgegeg.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

След случая с Дебора, който провокира обществото да се обедини и да каже „НЕ“ на насилието, много други случаи също получиха гласност. За съжаление и те са не по-малко стряскащи.

На снимката виждате Диляна Катранджиева, която е била бита в продължение на 4 часа.

Жертвата изразява тревогата, че заплахите и униженията продължават. Според потърпевшата, мъжът, който я нападнал, е приятел с Георги, който обезобрази Дебора. Делото, свързано с насилието върху жената, се отлага в съда вече повече от година.

Диляна Катранджиева била жестоко нападната и измъчвана около четири часа, като получените травми са били сериозни – множество синини, мозъчно сътресение, комоцио, счупени ребра, ключица и два зъба. Жената изразява безнадеждност по отношение на службите за прилагане на закона, след като внесла множество жалби срещу насилника, но не са предприети никакви мерки.

„Заплахите към мен продължават, заедно с опитите за унижение. Не знам какво да очаквам. Насилникът ми си намери квартира близо до моя дом. През последната година живея в постоянен страх. Той дори се опитва да оказва психически натиск върху моите деца“, отбелязва Катранджиева.

Тя има съмнения, че насилникът плаща на някого, за да забавя делото и да не бъде изправен пред съда. „Вече година и половина и нищо не се е случило. Не знам кой го защитава, но нещо се случва зад гърба ми“, заявява жената.

През 2014 година мъжът, с когото са били съжителстващи, освен насилие, я е подстригвал. „Подадох жалба и тогава, но не се предприе нищо. Изглежда, че желаят да унижат жената по този начин“, казва тя.

След запитване от NOVA, прокуратурата започна проверка на случая на Диляна. От обвинението обясниха, че делото се прехвърлило от Районната към Окръжната прокуратура, където бяха назначени различни видове експертизи. Забавянето се обяснява с желанието да бъде повдигнато ефективно обвинение. Процесът е бил затруднен от Закона за домашното насилие, който е пречил насилникът да получи заслужено наказание.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Д-р Мирослав Ненков за обезобразеното момиче: Казвам ви страшни подробности по случая
Next: Бременна жена е загубила детето си, след като е била удряна в корема от приятеля си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.