Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цяла София говори за този мъж, който излезе с нож по тъмно в студа и го тресна токът
  • Новини

Цяла София говори за този мъж, който излезе с нож по тъмно в студа и го тресна токът

Иван Димитров Пешев февруари 2, 2023
sadasmgasodaskdas.png

Видео от шокираща сцена беше разпространено в социалната мрежа Фейсбук. Тя се е разиграла в столичния квартал „Света Троица“ посред нощ.

На кадрите се вижда как в мразовитата нощ на 31 януари леко облечен мъж се появява в междублоково пространство, „въоръжен“ с фенерче. Той се приближава до единия блок и настървено започва да реже кабели.

В един момент от инсталацията излизат искри. Вероятно злосторникът е ударен от тока. След това той се отдалечава на бегом от мястото.

Ето какво всъщност се е случило:

Не изпускай тези оферти:

„На Вашето внимание Ви представям господин Красимир Стоилов, който за трети път реже кабелите на хладилната ни камера(става въпрос за магазин на Ул.,,Русе” 2 точно срещу сервиз Радиал).

Не знам какво да кажа за въпросния индивид, който за щастие не беше убит от тока, а от там минава трифазен ток. Оправданието на създанието беше, че не може да спи вечер от шума на камерата(негови съседи се оплакват, че не могат да спят вечер заради музиката която пуска по средата на нощта).

Искам да поясня само, че хладилната камера работи само и единствено, когато вътрешната температура се покачи до 0.5°С, работи няколко минути, докато температурата се понижи и спира за следващите два часа.

Аз лично проведох разговори със съседи, които живеят в блока над Саламандър СОТ и живущите над нашия обект, че те не чуват нищо.

Подадена е жалба в полицията и сега остава само да чакаме и да видим какво ще се случи. Исках да видите около какви хора живеем и че всичко си има граници. Можете да прескочите част от клипа, за да видите какво се случва“, пише потърпевшата Лилия Якова.

„Рязане на захранващ кабел с нож… Колко елементарно трябва да си устроен?“, чудят се коментиращи в мрежата.

„Завалията, толкова го е пребил тока, че веднъж повече или по-малко, няма и да усети“, шегува се той.

Според потребителите във Фейсбук, най-вероятно мъжът се е подразнил от силното бучене на камерата през нощта.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Венелин на колене, Маданска му го върна тъпкано!
Next: Бивш военен изглежда безпомощен като просяк, изоставен сам от двамата си сина

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.