Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цяла София говори за този мъж, който излезе с нож по тъмно в студа и го тресна токът
  • Новини

Цяла София говори за този мъж, който излезе с нож по тъмно в студа и го тресна токът

Иван Димитров Пешев февруари 2, 2023
sadasmgasodaskdas.png

Видео от шокираща сцена беше разпространено в социалната мрежа Фейсбук. Тя се е разиграла в столичния квартал „Света Троица“ посред нощ.

На кадрите се вижда как в мразовитата нощ на 31 януари леко облечен мъж се появява в междублоково пространство, „въоръжен“ с фенерче. Той се приближава до единия блок и настървено започва да реже кабели.

В един момент от инсталацията излизат искри. Вероятно злосторникът е ударен от тока. След това той се отдалечава на бегом от мястото.

Ето какво всъщност се е случило:

Не изпускай тези оферти:

„На Вашето внимание Ви представям господин Красимир Стоилов, който за трети път реже кабелите на хладилната ни камера(става въпрос за магазин на Ул.,,Русе” 2 точно срещу сервиз Радиал).

Не знам какво да кажа за въпросния индивид, който за щастие не беше убит от тока, а от там минава трифазен ток. Оправданието на създанието беше, че не може да спи вечер от шума на камерата(негови съседи се оплакват, че не могат да спят вечер заради музиката която пуска по средата на нощта).

Искам да поясня само, че хладилната камера работи само и единствено, когато вътрешната температура се покачи до 0.5°С, работи няколко минути, докато температурата се понижи и спира за следващите два часа.

Аз лично проведох разговори със съседи, които живеят в блока над Саламандър СОТ и живущите над нашия обект, че те не чуват нищо.

Подадена е жалба в полицията и сега остава само да чакаме и да видим какво ще се случи. Исках да видите около какви хора живеем и че всичко си има граници. Можете да прескочите част от клипа, за да видите какво се случва“, пише потърпевшата Лилия Якова.

„Рязане на захранващ кабел с нож… Колко елементарно трябва да си устроен?“, чудят се коментиращи в мрежата.

„Завалията, толкова го е пребил тока, че веднъж повече или по-малко, няма и да усети“, шегува се той.

Според потребителите във Фейсбук, най-вероятно мъжът се е подразнил от силното бучене на камерата през нощта.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Венелин на колене, Маданска му го върна тъпкано!
Next: Бивш военен изглежда безпомощен като просяк, изоставен сам от двамата си сина

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.