Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цял живот сме варили картофите грешно, а стават само за 5 минути
  • Новини

Цял живот сме варили картофите грешно, а стават само за 5 минути

Иван Димитров Пешев май 16, 2023
varrasrasrastastasras.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Кой не иска да е истински кулинар в кухнята. Но мнозина от нас или просто не го умеят или нямат време.
Не бе отдавна моментът, в който от jenata.blitz.bg разкрихме пред вас уникален трик, според който се оказа, че цял живот сме белили варените яйца грешно, а това ставало само за няколко секунди.

Сега ще споделим с вас още един уникален трик, който наша читателка ни издаде.

Апетитни предястия с царевица за вашата трапеза

„Животът наскоро стана толкова бърз, че дори се страхувам да не мигна, защото ще мине за миг. Това се усеща особено в делничните дни, когато будилникът звъни твърде рано, а денят е супер забързан и нямам време за нищо още повече за готвене“. Това сподели читателка

„Ето защо често използвам малки кулинарни трикове, за да намеря малко време дори вечер за себе си и семейството си.

Да се захващаме за зимнината: С тези бързи за приготвяне ястия в буркани ще има винаги какво да сложите на трапезата

Затова искам да ви издам една тайна. А именно как да готвите картофи само за 5 минути, като по този начин спестявате ценно свободно време“, споделя още читателката

Този метод ще помогне на тези, които искат бързо да приготвят и хапнат сварени картофи, но просто не искат да се мъчат с дълго и продължително готвене.

За тази рецепта ще ни трябват само картофи, малък лист хартия и микровълнова фурна, която ще свърши цялата основна работа.

Първо, картофите трябва да се измият добре с вода, като същевременно търкате кожата му с твърда гъба, която ще отстрани всички замърсявания и кълнове.

След това трябва да „надупчите“ всеки картоф на няколко места с вилица.

След това просто увийте всеки картоф с хартия, но обърнете внимание, че можете да използвате само обикновени бели листове, без никакви снимки и надписи.

„Защо? Мисля, че няма да е трудно да се предположи, че цялата цветна „химия“ от рисунките след „готвене“ ще остане върху картофа и е крайно нежелателно да се ядат такива „добавки“, категорична е читателката

Поставете получените бели топчета в микровълновата за 5 минути и включете на максимална мощност – най-добре е да е 800 вата.

След време внимателно извадете и сложете картофите в чиния. Проверете степента на готовност с вилица – картофите трябва да са много меки, ако не е възможно да се пробият, то ги увийте отново с хартия и оставете да прекара още няколко минути в микровълновата.

Това е всичко.

Сега имате за хапване вкусен картоф, който по нищо не се различава от този, който се вари на печката в продължение на 20 минути.

Между другото това кулинарно произведение, прилича по вкус и на печен картоф, но е много по-вкусно от готвенето в тиган с олио картоф.

Този метод е много добър, тъй като „готвенето“ не изисква нито печка, нито специални подправки (все пак после може да овкусите готовия картоф по ваш вкус), така че можете да готвите картофи по този начин дори в офиса.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Велик трик: Има начин да изпечете чушки, без чушкопек и без миризма
Next: Опитен хирург даде супер рецепта: Това е най-голямата грешка на тези, които имат болки в гърба

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.