Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цял живот сме варили картофите грешно, а стават само за 5 минути
  • Новини

Цял живот сме варили картофите грешно, а стават само за 5 минути

Иван Димитров Пешев октомври 19, 2023
sdhdfhrthfghfgbfg.png

Кой не иска да е истински кулинар в кухнята. Но мнозина от нас или просто не го умеят или нямат време.

 

„Животът наскоро стана толкова бърз, че дори се страхувам да не мигна, защото ще мине за миг. Това се усеща особено в делничните дни, когато будилникът звъни твърде рано, а денят е супер забързан и нямам време за нищо още повече за готвене“.

„Ето защо често използвам малки кулинарни трикове, за да намеря малко време дори вечер за себе си и семейството си.

 

Затова искам да ви издам една тайна. А именно как да готвите картофи само за 5 минути, като по този начин спестявате ценно свободно време“.

 

Този метод ще помогне на тези, които искат бързо да приготвят и хапнат сварени картофи, но просто не искат да се мъчат с дълго и продължително готвене.

За тази рецепта ще ни трябват само картофи, малък лист хартия и микровълнова фурна, която ще свърши цялата основна работа.

Първо, картофите трябва да се измият добре с вода, като същевременно търкате кожата му с твърда гъба, която ще отстрани всички замърсявания и кълнове.

 

След това трябва да „надупчите“ всеки картоф на няколко места с вилица.

 

След това просто увийте всеки картоф с хартия, но обърнете внимание, че можете да използвате само обикновени бели листове, без никакви снимки и надписи.

 

„Защо? Мисля, че няма да е трудно да се предположи, че цялата цветна „химия“ от рисунките след „готвене“ ще остане върху картофа и е крайно нежелателно да се ядат такива „добавки“

Поставете получените бели топчета в микровълновата за 5 минути и включете на максимална мощност – най-добре е да е 800 вата.

 

След време внимателно извадете и сложете картофите в чиния. Проверете степента на готовност с вилица – картофите трябва да са много меки, ако не е възможно да се пробият, то ги увийте отново с хартия и оставете да прекара още няколко минути в микровълновата.

Това е всичко.

 

Сега имате за хапване вкусен картоф, който по нищо не се различава от този, който се вари на печката в продължение на 20 минути.

 

Между другото това кулинарно произведение, прилича по вкус и на печен картоф, но е много по-вкусно от готвенето в тиган с олио картоф.

Този метод е много добър, тъй като „готвенето“ не изисква нито печка, нито специални подправки (все пак после може да овкусите готовия картоф по ваш вкус), така че можете да готвите картофи по този начин дори в офиса.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Банките обмислят голяма промяна: Скоро може да изчезнат всички…
Next: ЧЕРЕН ДЕН: Известен културист си отиде трагично само на 29 години

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.