Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цял Лондон говори за българина Николай, който седя на една маса с принц Уилям и спаси сърцето на града
  • Новини

Цял Лондон говори за българина Николай, който седя на една маса с принц Уилям и спаси сърцето на града

Иван Димитров Пешев август 23, 2022
lodndaodaosnasn.jpeg

Български пожарникар спаси един от символите на Лондон – моста Тауър Бридж, в сърцето на английската столица. Николай Пенчев и колегите му гасили пламнали мотори на съоръжението преди няколко дни, пише Телеграф.

„Бяха се запалили големите хидравлични мотори, с които мостът се вдига и спуска при преминаване на лодки и кораби. Моторното отделение е на две нива под земята и хората няма как да видят и да знаят, че нещо се е случило.

Разбрали са само, че мостът е бил затворен“, разказа пред „Телеграф“ Пенчев.

Икона

Не изпускай тези оферти:

Тауър Бридж е подвижен висящ мост над река Темза, който се е превърнал в икона на Лондон. Дълъг е 244 метра и е висок 65 м. Открит е през далечната 1894 г. От принца на Уелс Едуард, който после е коронясан като крал Едуард VII. Историческото съоръжение влиза в района, който се покрива от Ники и колегите му.

„Ние сме все млади хора, млада кръв. Имаме енергия за такава работа“, сподели още Пенчев. По думите му само ден преди пожара на същото място пък спасявали самоубиец, кацнал на едно от въжетата на Тауър Бридж. От кадрите се вижда, че човекът е успял да стигне доста високо, преди да бъде свален.

Смелост

Николай Пенчев се прочу със смелостта си миналата година, когато спаси семейство от огромна горяща сграда в Лондон. Тогава лично принц Уилям отиде при него и колегите му на чай, за да изрази благодарността си.

В интервюто си тогава Ники сподели, че не е очаквал такава чест. „След като бяхме представени от комисаря всеки поименно, принц Уилям започна да ни разпитва кой откъде е, какво е направил в ситуацията.

Беше си „написал домашното“ и знаеше откъде си, кой си. Задаваше ни конкретни въпроси. Попита ме за пожарната в България и защо съм поискал да се преместя точно в Лондон. Видя, че се занимавам активно със спорт – културизъм. За да разчупи още повече обстановката, се пошегува, че той самият не се и съмнява, че съм носил на ръце спасените от последния етаж“, разказа пожарникарят.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Половин България е предупредена за днес, но не за жеги!
Next: Лили Иванова: Не съм вегетарианка, но не съм яла колбаси от 1998 г., защото не знам какво има в продукта

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.