Русия е „най-голямата и непосредствена заплаха“ за НАТО, а действията на Китай са предизвикателство пред „интересите, сигурността и ценностите“ на алианса. Това е записано в новата доктрина по сигурността на Северноатлантическия съюз, съобщи Йенс Столтенберг, цитиран от БТА.
Новата Стратегическа концепция формулира предизвикателствата пред алианса за следващите 10 години. В досегашната доктрина, приета през 2010 г., Русия бе смятана за стратегически партньор, а Китай изобщо не беше споменат, каза генералният секретар на НАТО.
Тази промяна е вследствие на започналото на 24 февруари нахлуване на руски войски в Украйна. Лидерите на НАТО решиха да укрепят и трансформират нашия съюз в този повратен момент, каза Столтенберг. Той заяви, че е взето решение за увеличаване на числеността на силите за бързо реагиране до над 300 000 военни, както и да бъде укрепен Източният фланг чрез увеличаване на числеността на някои от тактическите бойни групи в Източна Европа до ниво на бригади.
Страните членки са препотвърдили ангажимента си да отделят за отбрана по 2 процента от БВП. Девет от съюзническите държави покриват или надвишават този процент, а 19 са поели ангажимент да го направят в най-скоро време, каза генералният секретар на НАТО. Постигнато е споразумение за повишаване на общия фонд на алианса и за инвестиране на 1 милиард евро в иновации.
Столтенберг каза, че в днешните разговори между лидерите се е включил дистанционно украинският президент Володимир Зеленски. Към него е било отправено ясно послание, че алиансът ще помага на Украйна колкото време е необходимо. Поет е ангажимент за изпращане на сигурни комуникационни системи, гориво, защитно оборудване, техника за борба с дронове. Столтенберг не спомена изпращане на тежко оръжие на Украйна – нещо, за което Зеленски пледира многократно. Дългосрочната цел по думите на генералния секретар на алианса е остарялата съветска бойна техника на Украйна да бъде заменена с модерни натовски оръжия.
Украйна пък похвали НАТО за заетата „трезва позиция“ към Русия, определена като „най-голямата и непосредствена заплаха“ за алианса, както и за поканата към Финландия и Швеция да се присъединят към военния пакт, като призова за „еднакво силна и активна позиция към Украйна“ за защита на евроатлантическата сигурност, предаде агенция Ройтерс, цитирана от БТА.
„Днес в Мадрид НАТО доказа, че може да взема трудни, но значими решения“, написа в Туитър украинският министър на външните работи Дмитро Кулеба.
„Приветстваме трезвата позиция към Русия, както и приемането на Финландия и Швеция. Еднакво силна и активна позиция към Украйна би помогнала за защита на евроатлантическата сигурност и стабилност“, допълни Кулеба.
Междувременно лидерите на страните членки на НАТО взеха днес историческото решение да поканят Швеция и Финландия да се присъединят към НАТО. Това заяви на пресконференция в Мадрид генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг.
Това решение е добро за Турция, добро е за Швеция и Финландия, добро е и за НАТО, каза Столтенберг след края на Северноатлантическия съвет на ниво държавни глави и правителствени ръководители. Той заяви, че Турция е оттеглила възраженията си срещу членството на двете северни държави след интензивни преговори, и благодари на правителствата на трите страни за постигнатото споразумение.
Турция блокираше до вчера присъединяването на Швеция и Финландия, защото двете страни са предоставили според турските власти убежище на членове на Кюрдската работническа партия (ПКК), която Анкара смята за терористична организация, както и на хора, свързани с проповедника Фетхуллах Гюлен, обвиняван от турските власти, че стои зад неуспешния опит за преврат срещу президента Реджеп Тайип Ердоган през 2016 г. След четири часа преговори в Мадрид вчера Ердоган постигна споразумение с финландския си колега Саули Нинистьо и с шведската премиерка Магдалена Андершон за изглаждане на разногласията.
Ратифицирането на договорите за членство на двете страни от парламентите на всички държави членки на НАТО вероятно ще отнеме до една година, но когато стане факт, Финландия и Швеция ще бъдат защитавани по силата на Член 5 от Северноатлантическия договор. Той постановява, че нападение срещу една държава членка се смята за нападение срещу всички. Междувременно съюзниците се очаква да увеличат присъствието си на Скандинавския полуостров, в това число чрез военни учения и морски патрули в Балтийско море.
Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате: