Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Чай за бърз растеж на косата – спасение за тънка и рядка коса, която пада
  • Новини

Чай за бърз растеж на косата – спасение за тънка и рядка коса, която пада

Иван Димитров Пешев декември 17, 2022
chasidkasdoas.png

Ако имате тънка и рядка коса, както и проблем с косопада, този чай за коса може да ви помогне. Всъщност отварата се използва като спрей за коса , който можете да си направите сами само от 3 билки, а главната „звезда“ тук е копривата – растение, което се използва за грижа за косата от векове.

Напълнете голяма тенджера с четири чаши дестилирана вода, след което загрейте на среден огън. Когато заври, добавете две супени лъжици сушен карамфил и две супени лъжици суха коприва.

коприва за косата

Намалете котлона до слаб и варете за около 20 минути под леко отворен капак. Прецедете получения чай и докато е още горещ, добавете супена лъжица розмарин и оставете съда похлупен за една нощ.

Не изпускай тези оферти:

На следващия ден отново прецедете чая и го съхранявайте в бутилка със спрей-накрайник, а след това напръскайте косата с получения спрей след измиване и втрийте добре в скалпа,. Масажът трябва да бъде нежен и да се извършва с помощта на върха на пръстите.

чай с коприва и розмарин

Защо тези 3 билки? Карамфилът стимулира циркулацията на скалпа, стимулира растежа на косата и я укрепва. Копривата намалява косопада, стимулира растежа на нова коса.

коприва масло

Това растение съдържа силиций и сяра, които правят косата лъскава и по-здрава. Розмаринът е растение, което се препоръчва особено за хора с тънка и рядка коса, защото стимулира растежа. А ето и как да си направите домашен шампоан от коприва , който със сигурност ще предотврати загубата на коса:

Състав:

шампоан с коприва (обикновен, литър)

пантенол 100 мл (воден разтвор)

капки екстракт от коприва 30 мл

капки витамин A, 30 мл воден разтвор

рициново масло 50 мл

2 ампули витамин В

* всички съставки се закупуват от аптека

Процедура:

В 750 мл шампоан от коприва изсипете цяла бутилка от 100 мл пантенол, цяла бутилка капки от коприва 30 мл, цяла бутилка АД капки и рициново масло. Разбъркайте. Как действа този шампоан: Вярвате или не, този шампоан е истинска витаминна бомба за вашия скалп, а оттам и за косата ви.

Коприва: Ускорява периферната циркулация и храненето на скалпа и ускорява метаболитните процеси в епидермиса. С това всички останали съставки на този шампоан ще се абсорбират по-бързо и с по-добро качество.

Пантенол: Пантотеновата киселина (витамин В5) действа върху поддържането на правилната функция на скалпа и стимулира регенеративните му процеси.

Рициново масло: Укрепва кожичките на косата. Богато е на витамин Е и рицинолеинова киселина. Витамин Е е важен антиоксидант и предотвратява действието на свободните радикали и тяхното вредно въздействие върху скалпа и космените фоликули.

Освен регенериращите си свойства, рициновото масло има противогъбичен ефект (унищожава гъбичките, които са отговорни за пърхота).

Има защитен, успокояващ и лечебен ефект върху скалпа, като същевременно с плътната си и лепкава консистенция премахва мъртвите клетки от скалпа, като по този начин предотвратява запушването на фоликулите, което би повлияло на забавения растеж.

AD капки: Витамин А действа върху различни физиологични функции в човешкия организъм, важното за косата е регенериращото му действие върху скалпа, т.е. диференциация на епителната тъкан.

Витамин В комплекс: Подхранва косата и възстановява здравината на косата.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Не минава Нова година без него! Специалното ми джоланче е известно в квартала: първо го кисна, а после хрупаме коричката
Next: Мeзe-тpeпaч, oткaктo я нaпpaвих мъжa ми нe вкуcвa дpугo, a кaк въpви c paкийкaтa, oлe мaйкo

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.