Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Чай за бърз растеж на косата – спасение за тънка и рядка коса, която пада
  • Новини

Чай за бърз растеж на косата – спасение за тънка и рядка коса, която пада

Иван Димитров Пешев юли 13, 2023
Screenshot_6-2.png

Ако имате тънка и рядка коса, както и проблем с косопада, този чай за коса може да ви помогне. Всъщност отварата се използва като спрей за коса , който можете да си направите сами само от 3 билки, а главната „звезда“ тук е копривата – растение, което се използва за грижа за косата от векове.

Напълнете голяма тенджера с четири чаши дестилирана вода, след което загрейте на среден огън. Когато заври, добавете две супени лъжици сушен карамфил и две супени лъжици суха коприва.

Намалете котлона до слаб и варете за около 20 минути под леко отворен капак. Прецедете получения чай и докато е още горещ, добавете супена лъжица розмарин и оставете съда похлупен за една нощ.

На следващия ден отново прецедете чая и го съхранявайте в бутилка със спрей-накрайник, а след това напръскайте косата с получения спрей след измиване и втрийте добре в скалпа,. Масажът трябва да бъде нежен и да се извършва с помощта на върха на пръстите.

чай с коприва и розмарин

Защо тези 3 билки? Карамфилът стимулира циркулацията на скалпа, стимулира растежа на косата и я укрепва. Копривата намалява косопада, стимулира растежа на нова коса.

коприва масло

Това растение съдържа силиций и сяра, които правят косата лъскава и по-здрава. Розмаринът е растение, което се препоръчва особено за хора с тънка и рядка коса, защото стимулира растежа. А ето и как да си направите домашен шампоан от коприва , който със сигурност ще предотврати загубата на коса:

Състав:

шампоан с коприва (обикновен, литър)

пантенол 100 мл (воден разтвор)

капки екстракт от коприва 30 мл

капки витамин A, 30 мл воден разтвор

рициново масло 50 мл

2 ампули витамин В

* всички съставки се закупуват от аптека

Процедура:

В 750 мл шампоан от коприва изсипете цяла бутилка от 100 мл пантенол, цяла бутилка капки от коприва 30 мл, цяла бутилка АД капки и рициново масло. Разбъркайте. Как действа този шампоан: Вярвате или не, този шампоан е истинска витаминна бомба за вашия скалп, а оттам и за косата ви.

Коприва: Ускорява периферната циркулация и храненето на скалпа и ускорява метаболитните процеси в епидермиса. С това всички останали съставки на този шампоан ще се абсорбират по-бързо и с по-добро качество.

Пантенол: Пантотеновата киселина (витамин В5) действа върху поддържането на правилната функция на скалпа и стимулира регенеративните му процеси.

Рициново масло: Укрепва кожичките на косата. Богато е на витамин Е и рицинолеинова киселина. Витамин Е е важен антиоксидант и предотвратява действието на свободните радикали и тяхното вредно въздействие върху скалпа и космените фоликули.

Освен регенериращите си свойства, рициновото масло има противогъбичен ефект (унищожава гъбичките, които са отговорни за пърхота).

Има защитен, успокояващ и лечебен ефект върху скалпа, като същевременно с плътната си и лепкава консистенция премахва мъртвите клетки от скалпа, като по този начин предотвратява запушването на фоликулите, което би повлияло на забавения растеж.

AD капки: Витамин А действа върху различни физиологични функции в човешкия организъм, важното за косата е регенериращото му действие върху скалпа, т.е. диференциация на епителната тъкан.

Витамин В комплекс: Подхранва косата и възстановява здравината на косата.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

};

(function(d, s, id){ var js, fjs = d.getElementsByTagName(s)[0]; if (d.getElementById(id)) {return;} js = d.createElement(s); js.id = id; js.src = "https://connect.facebook.net/en_US/sdk.js"; fjs.parentNode.insertBefore(js, fjs); }(document, 'script', 'facebook-jssdk'));

Continue Reading

Previous: Това са 9 ясни знака, че твоят ангел-хранител бди над теб
Next: Емигрантката Анка от Ямбол: когато са в чужбина, българите се самозабравят

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.