Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Чака ни мор! Икономисти сгащиха Василев в брутална лъжа: Правителството ще метне бялата кърпа
  • Новини

Чака ни мор! Икономисти сгащиха Василев в брутална лъжа: Правителството ще метне бялата кърпа

Иван Димитров Пешев май 28, 2022
aseneikonnnmnonoist.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Ако се намали ДДС върху парното от 20 на 9%, цените ще паднат. Може да се направи усилие да се намали още увеличението на парното. Това заяви в ефира на „Събуди се“ икономистът Георги Ангелов.

„Токът бе сведен до 2,5%, което никой няма да усети, така трябва да се процедира и с парното, заключи той.

„Ако хората не си плащат сметките, нищо няма да се подобри“, категоричен е Ангелов и добави, че именно заради това повишаването на сметките трябва да е по-плавно.

В студиото бе и икономистът доц. Григор Сарийски, който обаче не бе съгласен: „Това не намалява цената на парното, а просто държавата компенсира, но това не може да е безкрайно. Ние ще платим това намалено ДДС, но няма да е през цената на парното, а през други разходи“, обясни тезата си той.

„Имаме много индустрии, които печелят. Енергетиката прави страшни пари. Тези пари са от външните пазари, оръжейната индустрия, износа на олио и зърно. Ние също печелим от ситуацията“, категоричен пък бе Ангелов.

По думите му е добре да се върви към повишение на доходите, а не „да се намаля с 5 ст. цената на хляба или да се дават 25 ст. За бензин, които ще бъдат взети от държавата на другия ден“, каза Ангелов.

„Това са добри пожелания, но не може да увеличаваме заплати през бюджета“, категоричен бе доцентът.

Според него парите от енергетиката трябва да се вложат срещу амортизацията в централите.

Експертите не смятат, че нулевото ДДС ще свали цената на хляба за крайния потребител.

„Не може до безкрайно да се крепим с помощи. Държавата трябва да си влезе във функциите“, категоричен е Сарийски.

По думите на Ангелов горивата ще продължат да поскъпват с по 20 стотинки всеки месец, особено ако се откажем от руския петрол.

На въпрос дали Асен Василев е бил прав в прогнозата си, че инфлацията до края на годината ще бъде около 10-11%, Сарийски отвърна:

„Инфлацията на годишна база ще е много по-голяма от тази, която прогнозира Асен Василев. Тя само в момента е около 14%. Икономиката е като кораб, с него не може да правите дрифтове и остри завои. Според мен инфлацията към края на годината ще е 18-20%, а може и повече“, категорично заключи доцентът.

„Мерките на калпак не помагат, ако се продължават с тези мерки, правителството ще метне бялата кърпа и ще трябва следващите да се оправят“, каза Сарийски.

Според него няма да изпълним критериите за Еврозоната, но най-вероятно, съдейки от това, че ни тикат натам, просто ще има дерогация на критериите. „Това значи, че критериите ще бъдат занижени и ще може да влезем там, каквото и да правим“, категоричен е доцентът.

„Това ще ни изиграе много лоша страна. Ако вкарате такава страна в еврозоната, е като да пуснете състезател от 50 кг. с двойно по-тежки. Той ще е използван като пушечно месо. Няма смисъл от това нещо. България вече поема по гръцкия сценарий“, скептично заключи той.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Кубрат Пулев с незаконно дете?
Next: Преглътнахме, че сметките скачат трагично, но вече ни попиляха! Нов скок на цените на бензина и дизела

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.