Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Часът настъпи: САЩ насочват срещу Путин могъщото оръжие, което победи Хитлер
  • Новини

Часът настъпи: САЩ насочват срещу Путин могъщото оръжие, което победи Хитлер

Иван Димитров Пешев май 1, 2022
badiadjadnan.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Камарата на представителите на САЩ одобри снощи с голямо мнозинство поисканото през януари реактивиране на Закона за ленд-лийз, който през Втората световна война е помогнал за победата над нацистка Германия, предаде БТА.

Това ускорява процеса по предоставяне на помощ от 33 милиарда долара на Украйна, която вчера президентът Байдън поиска от Конгреса.

Законът бе приет с 417 гласа “за” при 4 “против” от долната камара на Конгреса, след като три седмици преди това той беше одобрен единодушно от Сената. Предстои изпращането му в Белия дом за подпис от президента Джо Байдън, за да влезе в сила.

Законодателната мярка възражда програма от времето на Втората световна война (Land-Lease Act), която позволяваше на Вашингтон без бюрократични пречки да отдава под наем (lend) и на лизинг (lease) американска военна техника и оръжия на съюзници. В настоящия случай законът ще облекчи предоставянето на военна техника и оръжия на Украйна, а също на засегнатите от руската инвазия страни в Източна Европа като Полша. В частност САЩ ще могат да предоставят на Украйна оборудване под условие, че то ще бъде заплатено впоследствие.

Tака се актуализира законодателството от 1941 г., подписано от Франклин Д. Рузвелт, за да помогне на съюзниците да се борят с нацистка Германия. По това време тогавашният президент на САЩ прокарва през Конгреса закона за отпускане на заеми (Lend-Lease Act) в отговор на призива на британския министър-председател Уинстън Чърчил за помощ, въпреки че първоначално Америка остава неутрална във войната.

Вчера президентът Джо Байдън поиска от Конгреса да отпусне допълнителни 33 милиарда долара на Украйна, вкл. 20 милиарда за оръжия, боеприпаси и друга военна помощ, 8,5 милиарда долара за пряка икономическа помощ за правителството и 3 милиарда долара хуманитарна помощ и помощ за хранителната сигурност в страната.

“Този закон ще промени ситуацията в Украйна и съм благодарен на колегите си от Камарата на представителите, че признаха важността му и бързо го изпратиха на бюрото на президента”, коментира вносителят, сенатор Джон Корнин.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Всички говорят за ръцете на Юксел Кадриев, какво се случва
Next: Недоволството е голямо, след като хората видяха тази снимка

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.