Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Чашата преля: Годеникът на Лена Бориславова удари шамар на Слави Трифонов
  • Новини

Чашата преля: Годеникът на Лена Бориславова удари шамар на Слави Трифонов

Иван Димитров Пешев януари 9, 2023
ealsnoaskdas.png

Годеникът на Лена Бориславова рядко е във фокуса на вниманието и той за първи път коментира връзката си с лицето на ПП.

Въпреки големите скандали той досега запазваше самообладение.

Песента на Слави срещу у нея явно преля чашата и Мирослав Иванов написа остър пост.

Не изпускай тези оферти:

Той я защити и посочи какво мисли за Слави Трифонов.

Думите му са без епитети, но звучат като шамар.

Преобладават мненията, че песничката на Трифонов е просташка и не на място, тъй като едва ли Лена Бориславова е причина за тежката морална и политическа в криза, до която докараха България последните няколко поколения преди нея, които сякаш теглят България към някакво мрачно минало.

„Приятели,
имах щастието съдбата да постави на пътя ми една Жена. Една невероятна Жена! Жена, в която се таи сила на хиляди слънца!
Жена, която не бяга от трудните решения и не се страхува да действа в името на каузата, в която вярва. Затова и е толкова неудобна за мръсната машина.

Мръсната машина повече от година лее помия върху нея. Но те не осъзнават колко по-високо над тях стои тя. Далече над тяхната дребнавост, пошлост и интелектуална немощ!
Завистта и малодушието са присъщи за мнозина. Страхът – също.

Страхът от Промяната. Защото в лицето на Лена, те виждат заплаха за тяхното мерзко съществуване.
Да се назовеш хъш, не те прави родолюбец.
Да пееш патриотични песни, не те прави герой.

Да се биеш в гърдите, не те прави мъж.
Имаше едно време един човек, който приковаваше хората пред телевизионните екрани. Имаше такъв човек. Отдавна. Вече не. Вече ги отвращава.
Но пък има една Жена, която е много повече от тях!
Lena Borislavova
Нас не ни е страх.

 

 

Мирослав Иванов често се появява с Кирил Петков и Асен Василев, но рядко с Лена.

 

Иначе тя пуска снимки с него от много екзотични дестинации.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Баща вижда дъщеря си, спяща до странен мъж на дивана. Това, което той направи, е невероятно!
Next: Трагедия! Един от най-добрите ни състезатели Тома Стоичков е загиналият парапланерист на Мусала

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.